Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Чума" – филмова история за силата на саможертвата

Иван Владимиров и проф. Боян Биолчев участват с филма си, вдъхновен от Йовков, в конкурсната програма на "Златна роза" 2023

Людмила Сланева и Евелина Бибова
Снимка: zlatnaroza.bg

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им. Историята в "Чума" върви с нарастващ интерес, а тя стъпва на силен и изпълнен с енергия сценарий.

Проф. Боян Биолчев работи върху думите на Йовков, който според него е абсолютният български световен автор. "Чума" всъщност представя възможностите на нашата литературна класика, която прочетена с правилните очи - може да роди успешен филм.

Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и както твърди проф. Биолчев, изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

И той като сценарист, и режисьорът Иван Владимиров са приемни родители на идеята за тази филмова история. Те започват да работят по нея по покана на "Мирамар филм".

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайли са най-трудни за изкусуряване. По думи на Владимиров трудност е било не само намирането на къщи и костюми, които да пресъздават духа на атмосферата, но дори и откриването на хора без зъби, които да бъдат достатъчно автентични и да работят за целите на историята.

"Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си на чорбаджи Йордан той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Негов достоен партньор във филма е Евелина Бибова. Тя прави дебют в българското кино с ролята на Елица, а публиката тепърва ще има очаквания към нея. Иван Владимиров казва, че откриването ѝ сред всички, явили се на кастинг, е чист късмет.

Повече за "Чума" – вторият филм на историческа тематика в рамките на 41-вата "Златна роза" и един от дванайсетте, включени в конкурсната програма на фестивала – чуйте в звуковия файл. Разговорът със сценариста проф. Боян Биолчев и режисьора Иван Владимиров започва от мястото на саможертвата във филма. Снимки - "Златна роза"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Харалд Йенер

"Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955" от немския журналист Хералд Йенер

Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955". По думите на доц. Златарски, който заедно с проф. Богдан Мирчев, е консултант на изданието, книгата представлява сериозно явление на нашия книжен пазар. "Това е..

публикувано на 19.07.25 в 08:35

Лили Гогова, синът ѝ Сашко и изкуството да сгъваш смисъл

Срещнахме ги в пълен състав на петото издание на чудесния фестивал "Хисарлъка Expirience", където, под една шатра накичена с красиви тениски, торбички и други неща, те, заедно със своите съмишленици и ментори, очакваха малки и големи да се потопят в чудния свят на древното източно изкуство оригами. "Те" са Лили Гогова, нейният съпруг Николай и двете..

публикувано на 18.07.25 в 16:20
Снимката е илюстративна

Нещо полезно, ценно или вкусно

В редакция "Хумор и сатира" следим какво става не само у нас, но най-вече по света, защото оттам може да падне нещо полезно, ценно или вкусно. За една възможност от далечна Япония ще разкажем в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Климент..

публикувано на 18.07.25 в 15:15
Клери Костова - Балцер

Пророкът Джордж Оруел

"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във Великобритания. Там тя е част от обществото на Оруел и предлага на българските читатели свое изследване на непознати факти от живота на писателя. "Когато завършва Итън, Оруел заминава в Бирма, където пет..

публикувано на 18.07.25 в 08:55

Многоликият свят на Васил Захариев в мащабна изложба

"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази вечер (17 юли) в 18 часа.  Васил Захариев е график, бил е ректор на Художествената академия, преподавател, интересувал се е от изкуството на Българското възраждане, а изложбата, която има дълъг живот..

публикувано на 17.07.25 в 15:41