Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през деня плака, да намали стреса, да съхрани паметта ни и способността ни да общуваме с другите и със себе си. Добрият сън е от съществено значение, а системното недоспиване поражда редица проблеми. Тези факти вече са доказани, но това не ни помага, ако имаме трудност да заспим.
Потопени сме в култура, в която ако не постигнем нещо с усилие, значи не сме се напрегнали достатъчно. Сънят обаче няма как да го "изработим", не можем да заспим, просто защото така трябва или искаме. Човекът е единственото живо същество на земята, което страда от безсъние – онова същото състояние, което води до проблеми – от намалена концентрация до депресия и алцхаймер.
В луфта между научното познание и личния опит се разполага "Как да си върнем съня" на нидерландската авторка Брехе Хофстейде. Книгата, в превод от нидерландски на Мария Енчева, е нещо като есе-размисъл, разделено на 24 глави – колкото са часовете в денонощието.
Брехе Хофстейде не е учен, тя е писателка, авторка на роман, както и на сборник есета, посветен на феномена на прегарянето. "Как да си върнем съня" не е рецептурник или книга за самопомощ – авторката излага личния си опит, който споделят немалка част от хората по света, за да стигне до решението – което открай време е било току до нас, като светият Граал на заспиването, забравен на нощното шкафче до главата.
Чуйте повече за книгата от журналистката и литературен наблюдател Десислава Желева.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
