Като вселена, в която има от всичко и за всеки, която дава живот и смисъл, провокира чувства и емоции, киното държи на своето разнообразие. То обаче трудно би могло да съществува, ако мястото на жените в света на седмото изкуство е някак по-ограничено. И то не заради липса на желание, дори не заради клаузи, а заради ненавременни мерки.
Безспорен факт е, че жените са придали на родното ни кино образ и подобие на противоречивата, но брилянтно изваяна човешка природа, която най-ярко изпъква именно в женския свят – онзи красив, дързък, фин и емоционален свят. Не е случаен фактът, че тазгодишната 41-ва "Златна роза" стана домакин на учредяването на организацията "Жени в българското кино".
Полагането на основите ѝ именно в рамките на 41-вия фестивал на българския игрален филм допринесе още повече за неговата мисия – да спомага развитието и разнообразието на родното ни седмо изкуство.
Причината най-накрая това сдружение да се организира са конкретни проблеми, чието решение е належащо. Като спирането на сесиите на Националния филмов център, възможността въобще за кандидатстване и най-вече присъствието на жените в общата картина на българското филмопроизводство.
Организацията цели не само да работи за баланса в съотношението жени-мъже в родната ни киноиндустрия, но и да помага за изграждането на средата и преди всичко за богатството на разнообразието по отношение на темите и техните автори.
Председателка на женското сдружение е Зорница София, режисьор, сценарист и продуцент, автор на филма "Майка", който миналата година стана носител на "Златна роза". Тя е и част от журито за пълнометражно кино в 41-вото издание на фестивала.
"Това сдружение няма амбицията да бъде представително за всички жени, работещи в областта на правенето на кино и на сериали – филмово изглеждащи сериали за телевизия. То е сдружение на тези, които искат да бъдат представени, защитени и включени в един по-голям – европейски и световен – контекст на жени, които се борят основно за клаузите за включване и равнопоставеност. Но и не само, защото не ни е цел да само да защитим конкретно интересите на жени, неравнопоставеността в професията, а всички проблеми, които виждаме във филмоправенето и в законовите мерки за това, които по някакъв начин са убягнали на другите професионални асоциации и продължават да са проблем", каза Зорница София в "Какво се случва".
По нейни думи парадоксът у нас е, че жените режисьорки кандидатстват със своите филми, които често засягат женски теми или най-малкото имат специфичната и променяща представата за света женска чувствителност, пред комисия, в която преобладават мъже. Парадоксът е, че тази комисия оценя филмите, които са насочени към българската публиката, в която пък от своя страна преобладават жените.
Зорница София смята, че богатството на съдържанието всъщност е нещо, от което печели именно българският зрител, а и световният, защото филмите ни вече се радват и на селекции в големите фестивали в чужбина.
Член на новосъздадената организация "Жени в българското кино" стана и председателката на журито за пълнометражно кино в това издание на "Златна роза" Дина Йорданова. Тя е професор по история на световното кино в университета Сейнт Андрюс в Шотландия. Преподавала е също така и в Канада, САЩ, Хонг Конг и Пекин. Специалист е по киното на Източна Европа, Балканите, Европа и Азия. А и е публикувала книги, посветени на историята на филмовите фестивали.
"Виждам, че има изключително активни млади продуцентки и режисьорки, които чувстват, че не могат да правят толкова, колкото душа им дава и колкото проекти искат да имат. Виждам и че има много трудности, те са не само за жените, но и за мъжете. В сферата на жените обаче си има специфични проблеми, така че е съвсем логично да се организират", каза тя по повод учредяването на сдружението.
Тя подчерта, че в конкурсната програма на 41-вата "Златна роза" има само два филма на жени режисьорки, което не е достатъчно.
Дина Йорданова говори и за възможностите, които режисьорите трябва да получат, за да реализират филмите си в по-кратък период от време, защото именно това ще им помогне да оставят следа и да създадат име, както и за факта, че у нас все още трудно назоваваме нещата с истинските им имена що се касае до историите във филмите и темите, които те засягат.
Председателката на журито оценява "Златна роза" като малък и задушевен фестивал, където всеки може да говори с другия, а пространството, което обитава, е много хубаво.
Повече чуйте в звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg