Какви са проблемите на пътната безопасност у нас? Какви законодателни промени е необходимо да бъдат направени в Закона за движение по пътищата? Каква е гледната точка на законодателя – събеседник в "Законът и Темида" е народният представител Христо Терзийски, бивш вътрешен министър.
Важна съставна част на обществения ред е пътната безопасност. Настояванията на гражданите са за по-строг контрол, по-ефективни наказания, повече безопасност по пътищата. Ето каква оценка дава Христо Терзийски за състоянието на пътната безопасност в страната:
"Трудно би могло да се даде някаква оценка, която е релевантна на ситуацията, но все пак наблюдавам, а и по данните от МВР, особено след последните промени, касаещи пътната безопасност, че наистина има едно сдържане от българските граждани, управляващи МПС, по отношение на употребата на алкохол и наркотици – случаите намаляват. Правя извод, че има някакъв респект от прилагането на всички законови разпоредби – такива са последните статистики на Пътна полиция."
По отношение на основните проблеми пред пътната безопасност, Терзийски смята, че те са комплексни. "Може да се погледне от много страни – дисциплината и обучението на водачите, пътната инфраструктура, състоянието на автомобилите, които управляваме (България е от страните с най-стар автопарк)... Всеки държавен орган, който има отношение към пътната безопасност, трябва наистина да полага усилия да прилага законовите разпоредби. Пътната полиция, разбира се, е най-важна за това всеки водач да има респект от закона – независимо дали наказанието е административно, или се касае за престъпление."
Какво можем да пренесем у нас от чуждестранния опит?
"Много неща можем да пренесем и сме пренасяли – най-вече в сферата, в която аз имам повече професионален опит по линия на Пътна полиция. След 2015 г. в Пътна полиция се създаде един Център за обработка на нарушенията от технически средства. Този опит сме го заимствали от западните държави. Това много добре работи във Франция. Много бърз процес на обработка на нарушенията и след това много бърз процес на достигане на съобщенията до водача за извършеното нарушение."
Как може да се повиши ефективността на контрола върху пътното движение?
"С колеги от нашата парламентарна група преди месец внесохме един законопроект, който касае общините – да могат богатите, големите общини, които имат възможност за изграждане на технически средства за видеонаблюдение, да правоприлагат Закона за движение по пътищата, който мина на първо четене. Може би ще излязат и предложения между първо и второ четене за самите комисии, така че да можем да го въведем в действие този закон. Това работи в много западни държави – то е полезно и за трафика."
По отношение на санкциите спрямо младите шофьори, Терзийски акцентира върху своето старо предложение за санкциониране на отказа за тестване за алкохол и наркотици и да бъде криминализирано това деяние, като даде пример за практики в останалите европейски държави. "Мисля, че и при нас това би довело до дисциплиниране, а и знаете, че има случаи, по които обществото е доста обострено от темата." Той смята, че може да се обединят усилията на институциите и гражданското общество за намаляване на катастрофите по пътищата и пътния травматизъм?"
Нуждаем ли се от чисто нов Закон за движение по пътищата и какви промени в законодателството са необходими?
"Чисто нов закон може би е най-добрият вариант, но изготвянето и изработването отнема дълго време. Едното не пречи ва другото – докато екипи от сериозни експерти в областта на пътната безопасност могат да подготвят такова нещо, не пречи да се правят промени."
Още по въпросите за противодействието на престъпността – битова, домашно насилие, наркотици, нелегална миграция... както и за световните икономически проблеми, вследствие на пандемията и войната в Украйна; за необходимостта от пренасочване на ресурси за нови предизвикателства; За функционирането на контролни механизми и взаимодействие между органите; Телефонните измами, Трансграничната престъпност; Повишаването на мотивацията на кандидатите за работа и на действащите служители в службите за обществен ред и сигурност, Перспективите и предизвикателствата...
Христо Терзийски е категоричен, че трябва да има целенасочена и дългосрочна стратегия за пътна безопасност, както и обединение от страна на всички институции, неправителствени организации и гражданското общество, защото войната е ежедневна.
Пълното интервю с Христо Терзийски можете да чуете от звуковия файл.
Христо Богомилов Терзийски е роден е на 31 юли 1968 г. в град Кюстендил. Завършва Техническия университет в София. През 1996 г. влиза в редиците на МВР като оперативен работник в сектор "Криминална полиция" на 6-о РПУ в Столична дирекция на вътрешните работи. След това работи в сектор "Наркотици" на СДВР. Бил е началник на група в сектор "Криминална полиция" на 6-о РПУ, както и началник на сектор "Наркотици" на СДВР. По-късно е заместник-началник на отдел "Криминална полиция" на СДВР.
От септември 2009 г. е заместник-директор на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). От 24 февруари 2015 г. е директор на Главна дирекция "Национална полиция". Със заповед на министъра на вътрешните работи от 20 септември 2018 г. е временно изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. След това на 18 декември 2018 г. отново се връща на същата позиция. На 24 юли 2020 г. е избран за министър на вътрешните работи. Остава на този пост до 12 май 2021 г. Народен представител е в 45, 46, 47, 48 и 49 НС. Неизменно е член и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента. Професионалният му опит е свързан с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.
Снимки – БГНЕС
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg