"Изкуственият интелект като Пигмалион и Галатея". Това е името на дискусия, която ще се проведе днес (29 септември) от 18 часа в "Топлоцентрала".
Войните около изкуствения интелект са сериозно предизвикателство пред нашата представа за това какво е изкуството. Ще може ли и то да мине без автор? Какво се случва с понятия като креативност, оригиналност, трансгресивност, когато настъпи автоматичният ремикс на тоталния културен архив? Каква степен на масовизация и свръхпроизводство може да понесе естетическата сфера?
На тези въпроси ще търси отговор дискусията, споделят водещите на събитието професора по културна антропология Ивайло Дичев и д-р Мила Минева, преподавател в Софийския университет и корпоративен директор на Центъра за либерални стратегии, както и художникът Албена Баева.
Изкуственият интелект вече наложи като средство на артистите за произвеждане на текстове, музика, изображения, особено в приложните форми. На път е сякаш да възникне нов жанр на изкуство, което не само ще развие собствена естетика, но и ще принуди старите художествени форми да се преизмислят. Автор ли е вече изкуствения интелект, какво се случва с авторските права, когато говорим за алгоритми? – Този въпрос може би ще се реши от правните рамки, които се очакват до 2026-а година. Но преди това стои и въпросът дали пък всеки може да бъде творец чрез изкуствен интелект.
Историята помни и други феномени като този с изкуствения интелект, например появата на фотографията или появата на телефонните устройства. Винаги има страх и скептицизъм към подобни новости.
"Изкуственият интелект поражда лавина от кич: бързо, евтино, претенциозно, безпроблемно изкуство. От друга страна, той стимулира възникването на аматьорското и общностно изкуство, позволявайки на хора без образование и талант да произвеждат сякаш професионални творби и да общуват." – твърдят организаторите.
Дискусията е първата от серията "Културни войни: глобални, локални", която ще водят Мила Минева и Ивайло Дичев в "Топлоцентрала".
Повече чуйте в звуковия файл в разговора.
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от вечните шансони на Едит Пиаф и Шарл Азнавур. Държавна опера – Бургас кани несебърската публика на музикално пътешествие с истории за изгубени любови, страстни обещания и думи, които се запечатват в..
Днес (27 февруари) от 18 ч. в Къща за литература и превод ще се състои среща с украинската писателка Наталия Матолинец. В разговор с преводачката Райна Камберова авторката ще разкаже как са се променили книгоиздаването в Украйна след началото на войната, читателските нагласи и световното внимание към украинската литература. Матолинец ще сподели и своя..
С комедията на Шекспир "Напразни усилия на любовта" Арт театър ще отбележи 94-тия рожден ден на проф. Надежда Сейкова. Тя е режисьор на спектакъла. А повечето участници са нейни ученици – съобщи в “Артефир” актрисата Милена Червенкова, директор на театъра. В спектакъла ще участва и тя, заедно със Симеон Владов, Боян Николов, Антон Порязов, Камен..
"Вълшебното перо" е международен литературен конкурс, обявен от българското неделно училище "Иван Вазов" в Париж и адресиран към всички ученици, които могат да участват на български език, без значение къде живеят и учат. Темата е вълшебна и затова в творбите трябва да присъства вълшебен момент, независимо дали в проза или в стихове. Участници на..
Сборникът с разкази и пътеписи "Хъш седем плюс седем по Рихтер" с автор Ангел Колев излезе неотдавна на книжния пазар. Книгата е едно пътуване през годините, сред всички хора с които той, авторът Ангел Колев, се е срещал. А пътят му е от Благоевград, през София до Филаделфия в Пенсилвания, САЩ, където живее и работи от 1999 година. През..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
