"Изкуственият интелект като Пигмалион и Галатея". Това е името на дискусия, която ще се проведе днес (29 септември) от 18 часа в "Топлоцентрала".
Войните около изкуствения интелект са сериозно предизвикателство пред нашата представа за това какво е изкуството. Ще може ли и то да мине без автор? Какво се случва с понятия като креативност, оригиналност, трансгресивност, когато настъпи автоматичният ремикс на тоталния културен архив? Каква степен на масовизация и свръхпроизводство може да понесе естетическата сфера?
На тези въпроси ще търси отговор дискусията, споделят водещите на събитието професора по културна антропология Ивайло Дичев и д-р Мила Минева, преподавател в Софийския университет и корпоративен директор на Центъра за либерални стратегии, както и художникът Албена Баева.
Изкуственият интелект вече наложи като средство на артистите за произвеждане на текстове, музика, изображения, особено в приложните форми. На път е сякаш да възникне нов жанр на изкуство, което не само ще развие собствена естетика, но и ще принуди старите художествени форми да се преизмислят. Автор ли е вече изкуствения интелект, какво се случва с авторските права, когато говорим за алгоритми? – Този въпрос може би ще се реши от правните рамки, които се очакват до 2026-а година. Но преди това стои и въпросът дали пък всеки може да бъде творец чрез изкуствен интелект.
Историята помни и други феномени като този с изкуствения интелект, например появата на фотографията или появата на телефонните устройства. Винаги има страх и скептицизъм към подобни новости.
"Изкуственият интелект поражда лавина от кич: бързо, евтино, претенциозно, безпроблемно изкуство. От друга страна, той стимулира възникването на аматьорското и общностно изкуство, позволявайки на хора без образование и талант да произвеждат сякаш професионални творби и да общуват." – твърдят организаторите.
Дискусията е първата от серията "Културни войни: глобални, локални", която ще водят Мила Минева и Ивайло Дичев в "Топлоцентрала".
Повече чуйте в звуковия файл в разговора.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
