Да изпитваме емпатия към другите – това е единственият ни шанс да бъдем по-добри хора. За това и говори "Добрият шофьор". След като Съюзът на филмовите дейци у нас го отличи като най-добрия дебют в игралното кино за 2023 година, същото направи и 41-вото издание на "Златна роза". Филмът, създаден от нуждата на Тонислав Христов да разкаже една история, за която този път инструментите на документалното кино не достигат, взе и наградата на Младежкото жури на фестивала на българския игрален филм във Варна, а Герасим Георгиев - Геро получи диплом за специални постижения заради поддържащата си роля – в тази категория "Добрият шофьор" си дели отличието с "Уроците на Блага", където Геро също има много силно присъствие.
В търсене и шофиране на един по-добър живот се впуска "Добрият шофьор", а филмовата история ще тръгне по кината от 3 ноември със социална кампания, която ни подканва да сме преди всичко по-добри хора, а след това и по-добри шофьори.
Според режисьора на филма все по-често се затваряме в големите си коли и забравяме за тази отговорност, която носим към другите.
"Трябва да разбереш, че твоят балон, в който живееш, не е единственият балон, който съществува. Те са много-много хиляди балони около теб. По някакъв начин трябва да имаш уважение и разбиране към съседните балони - емпатия", казва Тонислав Христов.
Основният герой във филма – Иван, кара такси и е на пътя на живота, за да си върне семейството. Да се върне при жената си, да преоткрие любовта на сина си, който отдавана е спрял да комуникира с него, да се завърне към себе си въобще.
"Добрият шофьор" обаче е колко художествена измислица, толкова е и реална, житейска история. Сюжет, който преплита личните преживявания на Тонислав Христов, съдбите на жителите на село Дервент, където се развива по-голямата част от действието във филма, и емоционалните моменти от живота на актьорите, които играят в него.
В началото на процеса по заснемане на "Добрият шофьор" режисьорът започва да мрази игралното кино, след това започна да мрази и себе си, че се е захванал с това, докато накрая не му става и приятно от всичко.
Все пак, независимо дали филмът е игрален или документален, историята е тази, която води режисьора напред. Историята и начинът, по който тя може да бъде разказана. Сценарият и сюжетът в главата му не са факторите, с които Тонислав се съобразява. Отношението, хората и енергията между тях и най-вече правилното усещане за историята – това е, което кара филма му да работи.
Всъщност, докато текат снимките на "Добрият шофьор", паралелно с него, и то във време на пандемия, Тонислав Христов снима и документалния си филм "Последният гларус". Два снимачни екипа се наемат да свършат работата. В игралния начело е операторът Орлин Руевски, а в документалния – Александър Станишев.
В основата на трилогията, която Христов режисира за добрите Ивановци, където място има и документалната история за "Пощальонът", е идеята да усещаме болката на другите, особено тази, която ние причиняваме. Защото ако знаехме и съзнавахме какви рани нанасяме на другите, това щеше да наклони света в различна посока, смята режисьорът.
Болката от конфликта според него е много по-голяма от това човек да бъде прав, а балансът е в това да оставим живота да ни се случи и да поемем отговорността за изживяването му наравно с другите.
По пътя на тази логика, а и поради факта, че прекалено много режисираме себе си, съмишлениците на "Добрият шофьор" оставят филма просто да им се случи.
С техническия екип Тонислав работи лесно, всеки знае какво харесва и иска той във филмите си. Предизвикателство за него е било в работата с актьорите – професионални и натуршчици, а и със средата. Въпреки това всичко е било много лично и именно това е важното за него.
Как от един сух сценарий става светоусещане – това е магията в киното за Тонислав Христов, която го кара да се чувства щастлив, че е част от процеса по създаването ѝ.
Повече чуйте от него в звуковия файл.
Най-голямото предизвикателство в "Добрият шофьор" се явява границата между игралното и биографичното, поне за Малин Кръстев. На актьора, който влиза в ролята на Иван, му се налага да имплантира себе си в филма, а и да се адаптира към самата история. Точно заради това обаче той чувства и че има свободата да играе и интерпретира. По негови думи този филм е някакъв вид лично откровение за всеки един от актьорите в него.
"Трудно е наистина да разголиш себе си, много е лесно да се скриеш зад даден образ, много е лесно да приемеш някаква роля, която е предизвикателство за теб като човек. Защото дори като актьор винаги съм си казвал, че тази професия е уникална от гледна точка на това, че мога да си позволя през киното и театъра да ми се случат неща, които в живота бих си ги спестил. Докато тук за първи път съм в роля, в която трябва откровено ти – със своите болки, натрупвания, житейски опит – да влезеш в тази история и да – Леон Даниел казваше: "да оплодиш ролята", обясни в "Кино с думи" Малин Кръстев.
В киното е много важно как присъстваш, много си личи дори какво мислиш на екрана, а с тази си роля актьорът превзема зрителите.
Живеем в тъжно време и ако човек трябва да се довери на своята сетивност, той търси тъкмо истории като тази на "Добрият шофьор". Те не те облекчават, замислят те и те тикат в пътя на истинността. Затова и филмът влияе на емоционално ниво у зрителите.
Една от хубавите болки в него, смята Малин Кръстев, е кога ние, като родители, губим авторитета пред децата си. Кога сме виновни за сълзите им. Защото когато изпуснеш този влак - колкото и пари да носиш в сак, вече няма никакво значение.
Актьорът е на мнение, че в глобален план човекът става все по-тъжно същество, а единственият начин да спасим децата си е през култура, образование и верни критерии за живеене. Защо всички сме талантливи същества, просто някой трябва да отключи и да даде шанс на това, което сме.
За душевно обезобразените млади хора, които търсят начин да се изразят, вина има по-възрастното поколение:
"На някакво ниво българинът се превръща в човек, който е консуматор без право на мнение. По-скоро има мнение във Фейсбук, във всички социални медии, където се чувства анонимен. Все повече идва и поколение, което го е страх открито да говори и да гледа хората в очите."
Малин Кръстев вярва, че изкуство се прави от личности и индивидуалности. Затова и е важно да отстояваш критериите, ценностите и актьорската си хигиена.
Сега той подготвя себе си за ролите, които тепърва му предстоят и с които няма да спре да поддържа същата тази актьорка хигиена. Той подготвя дори тялото си за възраства, в която навлиза, за да слезе един ден достойно от сцената. И никога не забравя, че във всяка подготовка болките най-много помагат.
Чуйте и от него повече в звуковия файл.
След като беше оценен с 4 от 5 звезди от кинокритиката във Финландия, при това в седмицата, в която излиза новият филм на Спилбърг, оценен с 3 от 5, и след топлите думи на актьора на Фелини Джузепе Босио, Тонислав Христов започва работа по втория си игрален филм. Той е още на база сценарий, но идеята е действието в него да се развива в Лапландия – място, на което режисьорът отдава мечтае да снима документален филм. Затова и границите между игралното и документалното отново ще се преплитат, а главен герой в историята ще бъде жена. Христов работи и върху два документални филма – за фалшивите новини и начина, по който те се разпространяват и влияят на хората у нас и в Европа (Истината.ком), и за децата в социалните домове и пътя им след като вече институцията не се грижи за тях, а те имат най-голяма нужда от подкрепа в живота.
Снимки: Елица Матеева, Кристина Ингилизова, кадри от филма
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg