Войната, започнала през тези дни преди 111 години, е добре изследвана и документирана. Кое обуславя обаче огромния ентусиазъм в началото на войната и трескавата дипломация край това съдбовно събитие, предшествало и Втората балканска война за нас, а – за цяла Европа, и Първата световна? Трите основни вектора на нашия обзор са дипломатически, военен и публицистичен. В разговора участват историкът от БАН Николай Поппетров и публицистът и литераторът Марта Радева.
От Николай Поппетров узнаваме, че Балканската война е част от едно общоевропейско брожение, обхванало целия континент, и включващо Първата и Втората мароканска криза, итало-турската война и Босненската криза, изобщо – борбата за преразпределение на територии и ресурси в Европа, а и света. Поппетров отдава дължимото на българския офицерски състав и ентусиазма на войниците ни, като загатва все пак и за някои неразбирателства у генералитета. Марта Радева говори за отношението на писателите ни и публицистите, но и за обикновените хора към войната. Тя изяснява отношението на такива пера като Йордан Йовков към военната тема и подчертава безусловно високия патриотичен дух у целия народ. Разказва също така и за съвременните интерпретации на Балканската война, но и на войната като явление от съвременните млади хора на България, и дава примери от литературния конкурс, организиран от нея, и посветен на историческия ни писател Цончо Родев.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
