Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?
Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим. 
"Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението.
Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.
"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."
Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Според народната традиция 24 юни, наричан Еньовден, е свързан със старинни ритуали за плодородие и здраве, популярен е и като празник на билките. Според църковния календар 24 юни е Рождество на св. Йоан Кръстител, Предтеча на Спасителя, а Еньо е един от народните варианти на името на св. Йоан. В облика, ритуалите и паметта за този ден се преплита..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
