Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?
Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим.
"Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението.
Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.
"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."
Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg