Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На кого служи прогресът

Във "Власт и прогрес" двама влиятелни икономисти оспорват наратива за абсолютната полезност и неизменност на технологичния напредък

Снимка: Pexels

Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?

Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим.

"Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението. 

Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява  зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.

"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."

Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.


Дарон Джемоглу е професор в Института по икономика в Масачузетския технологичен институт. През последните двадесет и пет години той изследва историческия произход на просперитета, бедността и ефектите на новите технологии върху икономическия растеж, заетостта и неравенството. Aджемоглу е носител на няколко награди и отличия, включително медала на Джон Бейтс Кларк, присъждан на икономисти под четиридесет години, за които се смята, че са направили най-значимия принос към икономическата мисъл и знания (2005); наградата на BBVA Frontiers of Knowledge в областта на икономиката, финансите и управлението за приноса му през целия му живот (2016 г.) и наградата за глобална икономика на Института Кил в областта на икономиката (2019 г.). Той е автор (заедно с Джеймс Робинсън) на The Narrow Corridor и бестселъра на Ню Йорк Таймс New York Times, издаден и на български "Защо нациите се провалят".

Саймън Джонсън е преподавател в училището Sloan към Масачузетския технологичен институт, където е и ръководител на групата по глобална икономика и управление. Предишен главен икономист в Международния валутен фонд, той работи по глобалните икономически кризи и възстановяване в продължение на тридесет години. Джонсън е публикувал повече от 300 силно въздействащи статии във водещи издания като The New York Times, The Washington Post, The Wall Street Journal, The Atlantic и Financial Times. Той е автор (с Джон Грубер) на Jump-Starting America и (с Джеймс Куак) на White House Burning и националния бестселър 13 Bankers. Той работи с предприемачи и организации на гражданското общество по целия свят.
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Битка за всяка българска дума

"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..

публикувано на 04.05.24 в 08:09
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17