По данни на Американската библиотечна асоциация в САЩ расте броят на книгите, които са подложени на цензура на съдържание. Дали това е тревожна тенденция, която може да се разпространи като начин на мислене и репресивна практика, коментира проф. Алберт Бенбасат, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, литературен историк, автор на много изследвания и книги.
"Има много видове цензура, тя не е само идеологическа, може да бъде религиозна, морална, военна, напоследък има и политкоретна такава. – казва проф. Алберт Бенбасат – Този тип ограничаване влияе много отрицателно върху съдържанието на самата книга. Езикът е нещо много специфично, той идентифицира самия автор. Цензурират се например книги на Марк Твен. Контекстът е важен, трябва да се върнеш към времето и епохата, в която е писан текстът. Тогава думите, които сега се смятат за обидни, не са били такива. Искаме да лишим една творба от времето ли?"
Според проф. Бенбасат Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов например могат да попаднат под такъв вид цензура, ако се гледа през призмата на политкоректността.
"Всяко нещо, с което се прекалява и се набива в главите на хората, които са склонни да приемат такъв тип мислене – по-еднолинейно, вреди на обществото. Езика не можеш да го насилваш, той не подлежи на обяздване. Тази крайност е опасна за културата и за човешкото мислене, ако щете."
"Псевдонаучната литература, която обаче се разпространява съвсем свободно у нас, без пояснения има нужда от регулация, смята проф. Бенбасат – Не от забрани и цензура, а от регулация."
"Най-зловещата цензура на книги в нашата история е тоталитарната, изготвят се списъци за унищожаване, това е нещо като аутодафетата на Хитлер, само че тук те не стават публично."
Още от разговора с проф. Бенбасат чуйте в "Какво се случва".
Разкази с 35 000 фута под крилата събира летецът и пилот Йордан Колев в новата си книга, озаглавена "Двойното дъно на пилотския куфар". Колев е известен на българските читатели с пътеписа "От Рио до Кейптаун" и с романите "Лабиринт", "Пазителят и Кобрата" и "Кацането". "Човек си носи багажа навсякъде по света. В името на безопасността на..
Документалният филм "Аз, Харли и път 66" е филмова революция в мили, разказ за ускорено движение на съвременния свят или за нормалния ритъм на човешкото съществуване. Режисьор на филма е Владимир Шишков, а продуцент и съсценарист – Костадин Бонев. На 16 май в Народния театър "Иван Вазов" Съюзът на българските филмови дейци ще връчи..
Крило на птица от куршуми – това виждаме на корицата на новата стихосбирка "Пойни птици" на Владислав Христов. В нея той събира на едно място птичия свят и света на войната на хората. Жизнеутвърждаващата, но и сурова природа – с убийствата и смъртта. Какво се случва между тях, кое надделява? Катерина Стойкова е написала следното:..
Във втория ден на VII Международен фестивал на поезията "Орфей" – Пловдив в "Артефир" разговаряме с поета и журналист Антон Баев , домакин на събитието, както и с новия носител на голямата награда "Орфей" за изключителен принос към поезията – поетесата Мирела Иванова . В тазгодишното издание на фестивала участие вземат 12 официални гости..
Излезе нов превод на "Венецианският търговец" от проф. Александър Шурбанов. Луксозният том на пиесата на Уилям Шекспир вече е по книжарниците. Преводът е направен специално за постановката на режисьора Явор Гърдев в Народния театър "Иван Вазов". Премиерата е след броени дни. "Венецианският търговец" е пиеса-приказка, създадена както от..
В последния епизод на рубриката "Разговорът" гост е Виолета Иванова – смела българка, обиколила света на мотор. Тя обяснява за смелостта и дръзкото съзнание,..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
