По данни на Американската библиотечна асоциация в САЩ расте броят на книгите, които са подложени на цензура на съдържание. Дали това е тревожна тенденция, която може да се разпространи като начин на мислене и репресивна практика, коментира проф. Алберт Бенбасат, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, литературен историк, автор на много изследвания и книги.
"Има много видове цензура, тя не е само идеологическа, може да бъде религиозна, морална, военна, напоследък има и политкоретна такава. – казва проф. Алберт Бенбасат – Този тип ограничаване влияе много отрицателно върху съдържанието на самата книга. Езикът е нещо много специфично, той идентифицира самия автор. Цензурират се например книги на Марк Твен. Контекстът е важен, трябва да се върнеш към времето и епохата, в която е писан текстът. Тогава думите, които сега се смятат за обидни, не са били такива. Искаме да лишим една творба от времето ли?"
Според проф. Бенбасат Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов например могат да попаднат под такъв вид цензура, ако се гледа през призмата на политкоректността.
"Всяко нещо, с което се прекалява и се набива в главите на хората, които са склонни да приемат такъв тип мислене – по-еднолинейно, вреди на обществото. Езика не можеш да го насилваш, той не подлежи на обяздване. Тази крайност е опасна за културата и за човешкото мислене, ако щете."
"Псевдонаучната литература, която обаче се разпространява съвсем свободно у нас, без пояснения има нужда от регулация, смята проф. Бенбасат – Не от забрани и цензура, а от регулация."
"Най-зловещата цензура на книги в нашата история е тоталитарната, изготвят се списъци за унищожаване, това е нещо като аутодафетата на Хитлер, само че тук те не стават публично."
Още от разговора с проф. Бенбасат чуйте в "Какво се случва".
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg