По данни на Американската библиотечна асоциация в САЩ расте броят на книгите, които са подложени на цензура на съдържание. Дали това е тревожна тенденция, която може да се разпространи като начин на мислене и репресивна практика, коментира проф. Алберт Бенбасат, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, литературен историк, автор на много изследвания и книги.
"Има много видове цензура, тя не е само идеологическа, може да бъде религиозна, морална, военна, напоследък има и политкоретна такава. – казва проф. Алберт Бенбасат – Този тип ограничаване влияе много отрицателно върху съдържанието на самата книга. Езикът е нещо много специфично, той идентифицира самия автор. Цензурират се например книги на Марк Твен. Контекстът е важен, трябва да се върнеш към времето и епохата, в която е писан текстът. Тогава думите, които сега се смятат за обидни, не са били такива. Искаме да лишим една творба от времето ли?"
Според проф. Бенбасат Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов например могат да попаднат под такъв вид цензура, ако се гледа през призмата на политкоректността.
"Всяко нещо, с което се прекалява и се набива в главите на хората, които са склонни да приемат такъв тип мислене – по-еднолинейно, вреди на обществото. Езика не можеш да го насилваш, той не подлежи на обяздване. Тази крайност е опасна за културата и за човешкото мислене, ако щете."
"Псевдонаучната литература, която обаче се разпространява съвсем свободно у нас, без пояснения има нужда от регулация, смята проф. Бенбасат – Не от забрани и цензура, а от регулация."
"Най-зловещата цензура на книги в нашата история е тоталитарната, изготвят се списъци за унищожаване, това е нещо като аутодафетата на Хитлер, само че тук те не стават публично."
Още от разговора с проф. Бенбасат чуйте в "Какво се случва".
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..
"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..
Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът Денис Мадeн – създателите на новия българо-британски филм "Дяволски игри" – са в студиото на "Артефир". Става ясно, че драматичният трилър, който днес тръгва по кината у нас, е вдъхновен от..
Драматичният театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Взрив" от Елизе Вилк. Постановката по пиесата на съвременната румънска драматуржка е дело на Бюрхан Керим, който е работил по превода на Лора Ненковска. "Модерна гимназия. Таблоидите биха казали, че това е гимназия за..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
