Иранските жени и лисичата дупка

В Иран стриктно е заглушаван гласът на жените, но те правят опит да се откъснат от уединения свят на дома, в който са поставени. Какво могат и какво не могат да правят иранките? Как успяват те да се появят в публичното пространство, за да изразят недоволството си към правителството срещу потъпкването на правата им ? Има ли кой в Иран да оцени една награда за мир?

Поводът за такъв разговор в "Мрежата" с Людмила Янева, известен преводач на съвременна иранска литература, както и дългогодишен преподавател по персийски език в специалност "Иранистика“ към Центъра за източни езици и култури на СУ "Св. Климент Охридски“ и автор на книгата "Иран. Жените, които не мълчат", е обявената преди дни Нобелова награда за мир, която получи журналистката Наргес Мохамади, излежаваща поредната си присъда в ирански затвор. Това е втората Нобелова награда за мир, която отива в Иран. Ширин Ебади е другата иранска жена, която я получава.

Награда за мир

"Властите представят Нобеловата награда за мир като подривна дейност на западните сили спрямо ислямската революция, във всички джамии на петъчната молитва се заклеймява тази награда, когато е дадена на Ширин Ебади. Ширин е предупредена, че не трябва да забравя, че е иранка и мюсюлманка, а също така е мъмрена, че получава тази награда без кърпа на главата.

Насер Канаани, говорителят на правителството на Иран, по повод на Нобеловата награда за мир, която получи Наргес Мохамади, е заявил, че действията на Нобеловия комитет са политическа стъпка в съзвучие с антииранската политика, която някои европейски страни водят и тази награда е присъдена на лице, осъдено за нееднократни нарушения и престъпни действия. Агенция "Ирна" съобщава, че това е жена, сътрудничила на терористични групи. В същото време министър-председателят на Иран заявява, че Запада не обича истината, а обича фалшивото и го представя за истина."

Корана

"Ограниченията, на които са подложени иранските жени, нямат нищо общо с исляма. Тези ограниченията са предизвикани от традиционните нагласи в обществото, които са представени на масите като повлияни от исляма."

Лицемерието

"Казват, че нямат проституция? Как да няма проституция, когато имат временни бракове, които са с продължителност от 15 минути или може да се сключат за няколко месеца? Това не е проституция според тях."

Младите хора са психически изтощени

"Никой не мисли за тях. Не можеш в 21-ви век да държиш младите хора като в 7-и век. Вече има информация, има интернет и това не са тези затворени хора, които не знаят нищо и ще примат за чиста монета всичко, което им се каже. Младите хора са просто психически изтощени от безработицата, от липсата на нормални общувания. Например, когато момче и момиче вървят по улицата и ако моралната полиция рече да ги спре, то те трябва да докажат, че са роднини, иначе ще бъдат наказани с бой с камшици. Каква професия може да бъде това – непрекъснато да тормозиш хората?"

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.