Каскадата в Ереван се извисява с 572 стъпала над града

Каскадата в Ереван е място за срещи, нещо като в София да си чукнеш виждане с приятели на Попа. В действителност тази сложна архитектурна композиция от стълби, площадки и фонтани е истинско украшение на арменската столица, макар да е имала сложна съдба. Замислена е през 1920 година, а до реализацията ѝ се стига чак през 21-ви век.

Жанрът и стилът, в който е построена Каскадата, са трудни за определяне. Тя не е паметник, нито музей, но съдържа елементи и от двете. Същевременно има и полезни функции – свързва различни части на града и съкращава значително обиколния път до тях.

Родоначалник на идеята за този комплекс е прочутият архитект Александър Таманян, когото в началото на 20-и век канят да проектира току-що избрания за столица на Армения малък градец. Той създава план с прави улици, културни, обществени и административни сгради,  но и със съвременни жилищни блокове. По онова време не описал колко точно трябва да са стъпалата на Каскадата, замислена от него за идеен център на Ереван.  Само казвал, че монументът трябва да е по-висок от тридесететажна сграда.

Планът събира прах до края на 70-те години. Чак след кончината на Александър Таманян главният архитект на Ереван Джим Торосян решава да възроди идеята. Той се придържал стриктно до замисъла на предшественика си, но добавил монументална външна стълба, безкрайни ескалатори, изложбени зали и терасовидни градини.

Мечтата на Торосян била да превърне Каскадата в място, където произведения на изкуството да представят богатата история и културно наследство на Армения. Започналото мащабно строителство спира след разрушителното земетресение, сринало Армения през 1988 година. А след разпада на Съветския съюз положението в страната е толкова драматично, че хич не им е до каскади. "Нямахме газ, петрол и електричество. Стояхме на тъмно и студено", казаха ми местни хора за онзи период. Икономическите трудности и корупцията по високите етажи се усеща и днес в зарязаните строежи на жилищни блокове и руините на обществени сгради.

Надежда за продължение на строителството се появява едва десет години по-късно. В началото на 2000 година меценатът Джерард Гафесчян подписва договор за сътрудничество с град Ереван и правителството на Армения за реализация на зарязания проект. Благодетелят от арменско-американски произход дарил за пространството около Каскадата и колекцията си от модернистични произведения на изкуството, които изумяват гостите на Ереван.

До 2009 година всички предначертани детайли на монумента са реализирани на дело.

Във външното оформления на Каскадата се отразява древната история на Армения. Според жителите му съществуват писмени доказателства, че градът е 29 години по-стар от Древния Рим.  В украшенията на фонтаните, обелиските и някои статуи изпъкват елементи, свързани с древното арменско царство Урарту.

Използвани са необичайни архитектурни решения. Например, водата на Каскадата пада от тръби, образувайки различни фигури – традиционни местни символи. 

През последните 20 години Каскадата се превръща в любимо място за срещи, мотаене с приятели, пърформанси и концерти.  Не липсват джазови импровизации, мастер-класове по традиционни арменски танци…

И всичко това в подножието на "прекрасния образец на съветска архитектура", както описват монумента. 

След като яко се изпотих нагоре по стълбите на Каскадата и стигнах едва до средата, прочетох, че стъпалата са 572, разделени на пет тераси, върху които са разположени произведения на световно известни скулптори-модернисти. Някои са кинетични и се движат, други светят, трети са от автомобилни гуми.

Между другото, ескалаторът минава покрай десетки подобни фигури. 

В подножието на Каскадата е паметникът на човека, замислил това архитектурно чудо – Александър Таманян, надвесен над своя план.  Човекът определено не заслужава толкова грозно произведение!  А скулпторът е работил над него 4 години.

Ако искате да опитате истинска арменска кухня, няма да ви е лесно. Суши, пица, спагети, бургери… Но когато слизате от Каскадата и завиете вдясно, ще  попаднете в тясно и дълго ресторантче за местни гозби. А там ще ви посрещне с разтворени обятия сервитьорът Гор, който изучава български по интернет и непременно ще ви помоли да го поправяте. Той няма никаква нашенска жилка. Просто слушал Преслава, Емилия и Азис и решил, че това е най-мелодичният от славянските езици. Гор също така е художник. Негова картина с образите на светите Кирил и Методий е част от експозицията на Историческия парк край село Неофит Рилски. А в свободното си време разхожда туристи из Ереван на английски, италиански и гръцки.