Каква е историята на Центъра по природни науки с астрономическа обсерватория, разположен на територията на Шуменското плато, разказва проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова, декан на Факултета по природни науки в Шуменския университет. Тя ни води не само през историята на тази обсерватория, но и разказва за това как тя функционира в момента като Център за природни науки, отворил врати не само за ученици и студенти, но и за всички, които са любопитни и искат да научат повече за това как се прави наука у нас.
"При хубаво време за наблюдение се изкарва телескоп, за да могат хората да наблюдават слънцето. Правят се и нощни наблюдения, защото всички искат това. Но там е нещата са малко по-специфични и понякога хората се сърдят и искат всеки път да могат да наблюдават звездите и планетите, а това не всеки път може да се случи. Всяка година има специален астрономически календар, където са отбелязани събитията, но когато времето не е благоприятно и няма условия за наблюдение, това няма как да стане“, обяснява проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова. За нея голяма тема е как младите могат да се запалят по изучаването на наука. "Идеята е да се популяризира науката, а след това тук се намира Шуменският университет, където се изучават природни науки“, обяснява тя.
"Тук могат да се наблюдават астероиди, планети, променливи звезди, екзопланети и активни галактични ядра“, разказва проф. Иванова, но в същото време посочва фотографиите, закачени по стените в Центъра за природни науки, където е организирана импровизирана изложба със снимки на растения и животни, които могат да се видят на територията на Шуменското плато. „Първата астрономическа обсерватория у нас е създадена в Рожен, втората е тази на Софийския университет, а ние сме на трето място, което си е престижно за нашия университет и за нашия град. А съчетанието със защитената местност „Шуменско плато“ вече е една безплатна екосистемна услуга за гражданите на града“, казва проф. Иванова.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова, директор на Центъра и Декан на Факултета по природни науки в Шуменския университет.
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg