Каква е историята на Центъра по природни науки с астрономическа обсерватория, разположен на територията на Шуменското плато, разказва проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова, декан на Факултета по природни науки в Шуменския университет. Тя ни води не само през историята на тази обсерватория, но и разказва за това как тя функционира в момента като Център за природни науки, отворил врати не само за ученици и студенти, но и за всички, които са любопитни и искат да научат повече за това как се прави наука у нас.
"При хубаво време за наблюдение се изкарва телескоп, за да могат хората да наблюдават слънцето. Правят се и нощни наблюдения, защото всички искат това. Но там е нещата са малко по-специфични и понякога хората се сърдят и искат всеки път да могат да наблюдават звездите и планетите, а това не всеки път може да се случи. Всяка година има специален астрономически календар, където са отбелязани събитията, но когато времето не е благоприятно и няма условия за наблюдение, това няма как да стане“, обяснява проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова. За нея голяма тема е как младите могат да се запалят по изучаването на наука. "Идеята е да се популяризира науката, а след това тук се намира Шуменският университет, където се изучават природни науки“, обяснява тя.
"Тук могат да се наблюдават астероиди, планети, променливи звезди, екзопланети и активни галактични ядра“, разказва проф. Иванова, но в същото време посочва фотографиите, закачени по стените в Центъра за природни науки, където е организирана импровизирана изложба със снимки на растения и животни, които могат да се видят на територията на Шуменското плато. „Първата астрономическа обсерватория у нас е създадена в Рожен, втората е тази на Софийския университет, а ние сме на трето място, което си е престижно за нашия университет и за нашия град. А съчетанието със защитената местност „Шуменско плато“ вече е една безплатна екосистемна услуга за гражданите на града“, казва проф. Иванова.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова, директор на Центъра и Декан на Факултета по природни науки в Шуменския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
