На 14 ноември 2023 г. в сградата на Народното събрание се проведе кръгла маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура". Организатори на събитието бяха парламентарната комисия по култура и медии, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата.
"Министерство на финансите излезе за първи път от десетилетия с анализ по отношение на музеи, галерии, библиотеки и читалища. И той по своята същност излиза от задачата, която Министерство на финансите има да остойностява публичните политики, от една страна, и да провежда анализ, разход, ползи, икономически и социален анализ. Но този анализ реално е една счетоводна снимка какво се случва в тези културни институции."
Това казва в интервю за БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Не е работа на Министерството на финансите да изготвя чисто счетоводни анализи в сферата на културата. По думите ѝ един анализ в културата не може да изключва социалните елементи, които са водещи за културните дейности и социалните ефекти, които те създават като културни институции или като културни дейности, насочени към българските граждани, насочени в отделните региони на страната. Няма балансирано развитие на отделните региони в страната по отношение на културните дейности и културното потребление се свива особено в по-малките населени места.
"Този анализ разбуни духовете в културната общност, тъй като той не дава отговори как ще вървим по-напред и по-нататък по отношение на равния достъп до културни дейности, въпросните институции представляват и най-широката мрежа на културни институции“, посочва още тя.
През последните 33 години имаме проблем с политическата оценка за ролята на българската култура, за обществото, за икономиката, като национална ценностна система, и нейното изграждане. Защото процентът от БВП е израз на политическата заявка и оценка на политическия елит за този сектор.
Проучвания в 9-те държавите в Централна и Източна Европа показват, че делът от БВП за култура и обществени медии варира от 0.8% до 1.3%, докато в България е 0.5% и остава константа до следващата 3-годишна средносрочна бюджетна прогноза.
"Една много важна част от културния сектор са обществените медии, които много често в културата се изпускат, и ние говорим само и единствено само за културните дейности. Ние имаме 0.1 процентен пункт от БВП за обществени медии. Това са БНР, БНТ, БТА и Съветът за електронни медии, като регулатор. Докато в централноевропейските държави този дял варира между 0.2 до 0.3 процентни пункта. Около два-три пъти е по-ниско финансирането като процент от БВП“, пояснява тя.
Това е една неприветливост по отношение на обществените медиите, която следва да се променя, защото и обществените функции, и все по-големите очаквания на българските граждани си струва да бъдат обезпечени със създаването на изключително качествено програмно съдържание, за което са необходими средства и капиталова субсидия.
По отношение на медийна грамотност и на политики, които са свързани с нея, обществените медии са двигател в тези процеси. И тази програма следва да бъде остойностена и да бъдат насочени доста по-големи публични финанси.
"Една от големите задачи в група "Култура" в държавния бюджет – и тя все още е на дневен ред – е осигуряване на достойни възнаграждения на заетите както в публичните културни, така и в обществените медии, за да няма подценяване на творческия труд, да няма подценяване на заетите и наетите в сектора от гледна точка на ниски възнаграждения“, казва още Диана Андреева.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен фестивал "Арт камп Дъбене" , както и директор на Общинската художествена галерия в Карлово. Минчева разказа, че макар пет години да изглеждат дълъг период, времето от първото издание на фестивала е..
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg