С фразата "написано върху камък" означаваме нещо непреходно и призвано да остане, ако не във вечността, то поне за дълго. Понякога за толкова дълго, че разчитането на написаното изисква специални умения, още по-сложно става, когато знаците са стояли толкова дълго време в камъка, че сами са се превърнали на камък, т.е. фосилизирали са.
Когато преди милиони или стотици милиони години един дънер, ствол, семе или дори полен е попадал сред седиментни скали, той се е запазвал там, понякога оставяйки само отпечатък, от който с годините се е изличавала всяка следа от органичната тъкан.
С годините различни соли са замествали растителната тъкан, на чието място се е появил силиций и така дърветата са се вкаменявали. Ако на подобен реликт се направи разрез тънък около три микрона се вижда тъканта и се разбира възрастта.
На територията на България има установени над 120 находища на палеофлори от палеогена и неогена. Една от причините за това разнообразие е същата, която обуславя и богатството на днешната българска флора – географското ни разположение. Много преди да бъде миграционен път на човека, територията ни е била населявана от флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка.
Кои растителни видове са оцелели и са стигнали до нас след милиони години и как се е развивали климатът и условията на територията, която днес наричаме България, ще разкаже доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН по време на презентацията си на тема палеоботаника на 26 ноември, неделя, от 16 часа, в зала "Левентис" на Националния природонаучен музей.
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за..
На 24-ти май – Денят на българската просвета и култура и славянската писменост за 33-ти път ще бъдат връчени почетните награди от артисти за артисти на..
Художникът Веско Велев, изключително разпознаваем автор, представя самостоятелната си изложба в галерия "Българи". Експозицията се нарича..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg