Опознаването на една страна и културата ѝ минава не само през историята, но е по-дълбоко осмислена през литературата ѝ. Особено когато става въпрос за страна като Китай, която често се възприема само в две посоки – утилитарна и политическа – и все още у нас се смята за екзотика. Познаването на менюто в китайски ресторант не значи, че познаваш културата на тази необятна страна.
Литературата на Китай се превежда у нас още от края на 19-и и началото на 20-и век и продължава на приливи и отливи до днес, когато това е най-интензивно. В началото – от други европейски езици, през 50-те и 80-те (периодите на подем в издаването на тази литература) преводи от малкото налични преводачи от китайски в България, та до днес, когато те са значително повече, китайската литература остава все още непопулярна сред българските читатели.
След поставянето на основите на китаистиката у нас постепенно се създава интерес, появяват се стойностни преводачи от китайски език. През годините на български се появяват знакови творби, но има какво още да се желае, има много бели петна.
В последните години Петко Хинов извърши подвиг с количеството преводи на древнокитайски творби. Превеждат се и много съвременни автори.
Каква е рецепцията в България на китайската литература през преводите от китайски, кои са преводачите и какво е бъдещето? На този въпрос отговарят преводачи от три поколения: , Веселин Карастойчев и Стефан Русинов.
Снимка – Институт "Конфуций"
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
