5 минути, 5 кебапчета – така се е плащало в Радио София

Архивният фонд на БНР пази звуковата памет на България

публикувано на 29.11.23 в 10:30 | Интервю

Водещата Милена Лекова с Антон Митов в студиото на "Какво се случва"

Снимка: БНР

Първите радиореклами, уроци по гимнастика по радиото, музикални записи, емблематични гласове от културната съкровищница на страната – всичко това се пази в Златния фонд на Българското национално радио. В звуковото наследство на България има над 900 хиляди архивни единици. Има фонотека и "Златен фонд", в които се пазят доста архивни музикални записи, които не са в много добро качество, но представляват архив.

"Първият директор на Радио София Сирак Скитник дава идеята. Има и друга версия на 10 май 1950 г. със заповед на Мишо Николов, който е главен директор на Радиото, се привежда в изпълнение гласуваното на 8 май решение за учредяване на "Златен фонд", посочва Антон Митов, директор на Архивния фонд на БНР.

За официално начало на Златния фонд обаче се смята 27 ноември 1957 г., когато записите са организирани във ведомост. "Златен фонд" по принцип е понятие за банки и социални фондове, но някой го е наложил навремето и може със същия успех да се казва и "Платинен фонд". Най-старият запис във Фонда е от 1897 г. – "Българско хоро" от Алоис Мацак, чешки капелмайстор и композитор, допълва той.

"В последните си години от живота Петър Увалиев беше чест гост в БНР и разказваше как се е плащало в радиото – 5 минути са били 5 кебапчета. Колкото минути, толкова кебапчета е получавал. Подарявал е и на приятели, понякога е продавал кебапчета за 2 лева", припомня директорът на Архивния фонд.

По думите му принципът, по който са запазвани записите в миналото, е да не се пазят цели предавания и новини. Сега вече се пазят новини, защото е хубаво да знаем какво се е случвало.

Фондът има статут на национален звуков архив и е член на Международната асоциация на звуковите и аудиовизуални архиви. В него се съхраняват музика, интервюта с български и чуждестранни писатели, поети, актьори, режисьори, композитори, художници, общественици, политици, както и аудиозаписи на заседанията на Народното събрание от 1989 година насам.

"В момента архивът усилено се дигитализира", посочва Антон Митов.

Цялото интервю на Милена Лекова с Антон Митов, както и архивни записи с гласовете на Кимон Георгиев, Ърнест Хемингуей и Георги Рупчев, можете да чуете в звуковия файл.