Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Момчил Панайотов: Горите са много по-уязвими, отколкото ни се иска

Снимка: Pexels

Приемаме горите за неизменна даденост и част от пейзажа, а те нерядко са деликатни системи и промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени.

Според Световната метеорологична организация 2023 г. ще бъде най-топлата в история на метеорологичните наблюдения на Земята, като всеки месец – от юни насам, е бил рекордно топъл и аномалиите не подминаха и нашата страна, а концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата достигна рекордни стойности (420 ppm).

Изпотрошените клони и нападалите листа при първия сняг ясно показаха какво се случва, когато зимата дойде преди есента да си е отишла, а това е една малка част от начините, по които необичайно топлото време уязвява дърветата, изтъква доц. д-р Момчил Панайотов преподавател по специалност "Дендрология" в Лесотехническия университет, част от авторския екип на "Климатека" и от лабораторията "Наука и журналистика за климата".


"Приемаме гората като много дървета на едно място, но всъщност горите са живи сложно функциониращи системи от хиляди различни организми, които са пряко зависими едни от други. Липсата на познания или пренебрегването на натрупващите се данни са довели до погрешното убеждение, че горите са вечен и устойчив ресурс", изтъква той.
Натрупването на опит, нерядко негативен, дава възможност да осъзнаем, че промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени. Обилните мокри снеговалежи, силното обледеняване на дърветата, интензивните бури или пожарите, които вече засягат и гори, смятани за "негорящи", зачестяват, а нерядко биват последвани и от други, каскадни промени като обилни дъждове или вредители. Територията на резерват "Бистришко бранище" на Витоша например претърпява няколко последователни бедствия: ветровал през 2001 г., каламитет на корояд типограф (2003-2009 г.) и пожар (2012 г.). В опожарената територия загива напълно възобновяването от млади дървета и сега процеса по възстановяване на гората е забавен значително и горския облик ще се възстанови десетилетия по-късно отколкото в засегнатата само от ветровала площ.


Има начини да се противодейства на негативните ефекти от климатичните промени, понякога те са контраинтуитивни за широката публика. Например изкуствено създадените гори могат да се превърнат в част от проблема, а не от решението. Високите температури и летните суши водят до отслабване и съхнене на част от изкуствено засадените гори, най-вече от бял и черен бор.
Ключово важно се оказва запазването на старите гори, които понякога поглъщат повече СО2 и носят повече ползи от залесяването с нови. Пък и стари дървета, оцелели 400 години, очевидно притежават "гена на устойчивостта", т.е. да се заместват стари гори с нови насаждения и простото заместване на едно с друго, не е правилна.
Всичко това още веднъж подчертава ролята на специалистите и на науката за опазването на богатия растителен свят на България, който наброява над 4000 вида висши растителни видове. Много от тях са оцелели от предходни епохи, когато в други части на Европа климатичните условия са били неблагоприятни и те са изчезнали там, а нашият по-топъл регион е послужил за убежище (рефугиум) за редица видове.

Чуйте разговора с Момчил Панайотов до края, когато той разяснява какво трябва да имаме предвид, ако решим да си купим живо дръвче за украса на дома за коледните празници.


Доц. д-р Момчил Панайотов
е част от авторския екип на "Климатека", преподавател по специалност "Дендрология" в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.

Снимки: личен архив на Момчил Панайотов, Pexels

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елжана Енчева (вляво)

Елжана Енчева за втори път печели конкурса "Млад предприемач в науката"

Елжана Енчева, докторант в катедра "Неорганична химия" на Факултета по химия и фармация, спечели за втора поредна година, първа награда в тазгодишното издание на конкурса "Млад предприемач в науката", организиран от Научноизследователския сектор на СУ "Св. Климент Охридски". Тя получи финансиране от 10 000 лв. за проекта "Енергоспестяващи мазилки"...

публикувано на 01.03.24 в 08:15

За гуобауното поуожение и ленивото "л"

Ако в края на миналия век езиковеди наблюдават отделни случаи на произнасяне на звука "л" като "у", днес те говорят за масово явление в речта. Вече е рядкост да се чуе "нормативното" българско "л". Въпреки някои мнения, че проблемът се дължи на диалектни особености, експерименти и наблюдения, проведени в различни части на страната, показват..

публикувано на 29.02.24 в 16:42
„Портрет на Петър Берон“ от Николай Павлович

Рибният буквар на 200

Петър хаджи Берович, или Петър Берон (1799-1871), по месторождение котленец, е удивителен гражданин на света е отвъдвремеви енциклопедист и ерудит. Как се роди и израсна в лишената от елити нация този прочут възрожденец, защо завършва така трагично самотният му живот? " Който има наука, не изпадва никога." – поучава в т. нар. "Рибен буквар"..

публикувано на 29.02.24 в 09:32

Арменски гозби с Мисис Европа 2023 Манита Вартан

Обичаме да се хвалим, че българките са най-красивите жени на света. Е, от началото на декември имаме поредното доказателство, че не грешим. Манита Вартан от Пловдив бе избрана за Мисис Европа. Освен с екзотична хубост, тя омагьоса журито в Истанбул и с интелект. Мисис България Интернешънъл е бакалавър по Българска филология и магистър по Психология на..

публикувано на 29.02.24 в 08:25

Подготвя се осмото издание на Международния конкурс по четене за ученици от първи и втори клас в чужбина

Вече има записали се за участие български неделни училища. Срокът за това е до 30 април, до 30 май пък трябва да се изпратят и имената на учениците, които ще представят своите училища. Тази година домакин на конкурса е Българското неделно училище "Буквар" в град Кобленц, Германия, което ще посрещне участниците на 8 юни в чудесна зала в сградата на спортен..

публикувано на 27.02.24 в 11:50