Приемаме горите за неизменна даденост и част от пейзажа, а те нерядко са деликатни системи и промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени.
Според Световната метеорологична организация 2023 г. ще бъде най-топлата в история на метеорологичните наблюдения на Земята, като всеки месец – от юни насам, е бил рекордно топъл и аномалиите не подминаха и нашата страна, а концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата достигна рекордни стойности (420 ppm).
Изпотрошените клони и нападалите листа при първия сняг ясно показаха какво се случва, когато зимата дойде преди есента да си е отишла, а това е една малка част от начините, по които необичайно топлото време уязвява дърветата, изтъква доц. д-р Момчил Панайотов преподавател по специалност "Дендрология" в Лесотехническия университет, част от авторския екип на "Климатека" и от лабораторията "Наука и журналистика за климата".
"Приемаме гората като много дървета на едно място, но всъщност горите са живи сложно функциониращи системи от хиляди различни организми, които са пряко зависими едни от други. Липсата на познания или пренебрегването на натрупващите се данни са довели до погрешното убеждение, че горите са вечен и устойчив ресурс", изтъква той.
Натрупването на опит, нерядко негативен, дава възможност да осъзнаем, че промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени. Обилните мокри снеговалежи, силното обледеняване на дърветата, интензивните бури или пожарите, които вече засягат и гори, смятани за "негорящи", зачестяват, а нерядко биват последвани и от други, каскадни промени като обилни дъждове или вредители. Територията на резерват "Бистришко бранище" на Витоша например претърпява няколко последователни бедствия: ветровал през 2001 г., каламитет на корояд типограф (2003-2009 г.) и пожар (2012 г.). В опожарената територия загива напълно възобновяването от млади дървета и сега процеса по възстановяване на гората е забавен значително и горския облик ще се възстанови десетилетия по-късно отколкото в засегнатата само от ветровала площ.
Има начини да се противодейства на негативните ефекти от климатичните промени, понякога те са контраинтуитивни за широката публика. Например изкуствено създадените гори могат да се превърнат в част от проблема, а не от решението. Високите температури и летните суши водят до отслабване и съхнене на част от изкуствено засадените гори, най-вече от бял и черен бор.
Ключово важно се оказва запазването на старите гори, които понякога поглъщат повече СО2 и носят повече ползи от залесяването с нови. Пък и стари дървета, оцелели 400 години, очевидно притежават "гена на устойчивостта", т.е. да се заместват стари гори с нови насаждения и простото заместване на едно с друго, не е правилна.
Всичко това още веднъж подчертава ролята на специалистите и на науката за опазването на богатия растителен свят на България, който наброява над 4000 вида висши растителни видове. Много от тях са оцелели от предходни епохи, когато в други части на Европа климатичните условия са били неблагоприятни и те са изчезнали там, а нашият по-топъл регион е послужил за убежище (рефугиум) за редица видове.
Чуйте разговора с Момчил Панайотов до края, когато той разяснява какво трябва да имаме предвид, ако решим да си купим живо дръвче за украса на дома за коледните празници.
Доц. д-р Момчил Панайотов е част от авторския екип на "Климатека", преподавател по специалност "Дендрология" в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.
Снимки: личен архив на Момчил Панайотов, Pexels
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
