Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Издание събира две от последните и най-оригинални книги на Бруно Латур

| Интервю
Две от последните и най-оригинални книги на Бруно Латур, обединени в сборник

Сборник с две от последните книги на Бруно Латур е вече на българския книжен пазар. Първата книга "Къде да се приземим?" или как да се ориентираме в политиката е прочут текст, своеобразен учебник по осъзнаване на настъпващата екологично ориентирана епоха и по възгледите на автора за политическото. 

Втората книга "Къде съм?" или уроци за земните от затварянето е една от бляскавите в световен план книги, които свързват екологичната проблематика с диагнозите и прогнозите около затварянето, предизвикано от пандемията – нещо, което със сигурност е белег на нови тенденции в съвместното ни живеене. 

Текстовете са евристични за всеки опит за хуманитарно, социалнонаучно или артистично осъзнаване или творене на света около нас.

"Критиката на Латур е, че ние всъщност много летим в облаците. Технологиите, изобщо съвременната наука, ни вдъхва не просто желание да летим в небето, но и да го правим като нещо задължително, което едва ли не трябва да постигнем. А в същност онова, от което се нуждае днешният свят, е именно това приземяване,  за което говори Латур."

Водещата Мария Мира Христова и проф. Стоян СтавруТова казва в интервю за програма "Христо Ботев" философът и юрист проф. д-р Стоян Ставру, който е и научен редактор на поредицата "φuturum". Той е ръководител на секция "Етически изследва­ния" в Института по философия и социология на Българска­та академия на науките.

По думите му идеята е да се върнем към нашите корени. Да разберем уязвимостта на Земята, тази критическа зона, която той нарича "зона от няколко километра", в които е възможен единствено животът. Това е ципата на земята. Ние трябва да влезем отново в тази ограничена зона на живота, който познаваме, за да се погрижим за него, за да се върнем към реалните проблеми.

"Средата, която ние приемаме за даденост, е нещо, което природата като цяло е създала сама по себе си, за да бъде себе си. Ние живеем в себе си, което наричаме "среда", но тъй като индивидът се откъсва и слага някакви граници изключително условни, ние сме забравили, че средата и ние сме едно и също нещо и грижата за нас е грижата за средата", допълва проф. Ставру.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.  

Бруно Латур (1947–2022) e социолог и философ с планетарен успех, еколог-активист, в последните години от живота си свързал мисленето за политическото с театралния спектакъл и изкуството като цяло.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Линиите на времето и архитектурната ни история

Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл".   В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..

публикувано на 11.11.25 в 17:06

Другият съм аз: фотожурналистът Михаела Вачева

Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..

публикувано на 11.11.25 в 16:49
Васко Кръпката

Васко Кръпката и битката за едната свобода

"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..

публикувано на 11.11.25 в 15:19
Вислава Шимборска

Полската следвоенна поезия

Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..

публикувано на 11.11.25 в 14:25
Весела Морова, Светлана Вълкова, Кин Стоянов, Йорданка Янкова, Дарина Маринова

Програма "Христо Ботев" раздаде наградите "Златният будилник" 2025

Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път.  По традиция от 2002 година насам наградите "Златният  будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..

обновено на 11.11.25 в 10:54