Съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер. Това показват резултатите от Национално представително изследване, проведено от учени от БАН.
30,8% от анкетираните възприемат себе си като "гражданин на ЕС", а при 84,7%, доминира българската идентичност. Запазва се значението на националната идентичност, разбирана като култура, история, памет и език. В същото време идентификацията с определена национална държава – в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Анкетирани са общо 1014 души.
"Въпросникът, с който се провеждаше нашето изследване, беше специално конструиран така, че първият въпрос, на който всички респонденти трябваше да отговарят, беше: "Как бихте се самоопределили?", казва доц. д-р Албена Накова, социолог в Института по етнология и фолклористика на БАН.
Тя отбелязва, че българската единичност се оказва в разбиранията на респондентите етнически детерминирана от спецификата на водещия етнос в страната. 7,4% се определят не само като българи, а като граждани на Република България, като по този начин акцентират върху своята национална принадлежност. Общо 39% от българските граждани се самоопределят чрез националната си принадлежност. За повече от 1/3 от българските граждани самоидентификацията чрез националната принадлежност е важна. 22% я поставят на първо място. Това означава, че този тип идентификация е действително важен за тях.
Чуйте подробности в звуковия файл.
Международният фестивал на спектаклите за деца "Вълшебната завеса" подготвя 15 пътешествия в света на детско-юношеския театър. Тази година от 12 до 17 май Търговище ще се превърне в приказен център на театралното изкуство , привличайки малки и големи зрители, информират от ръководството на Драматичния театър в областния град. За двадесет..
На 12 и 13 май в Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ще се проведат 41-те Кирило-Методиевски четения , посветени на 45-годишнината от създаването на Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на СУ. В "Нашият ден" разговаряме с ръководителя на катедрата проф. Андрей Бояджиев за ролята на..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14 май . В София (12 и 13 май) и Русе (14 май) – родното място на семейство Канети на брега на Дунав – културната институция ще отдаде почит на тримата братя от еврейската фамилия, родени в България в..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със студенти от Нов български университет. Темата на творческата среща е "Европа в хватката на смъртните грехове – война, негодувание, безразличие". Световноизвестният италиански художник ще..
В центъра на София могат да бъдат открити две все още нови артистични пространства. Освен че се намират в непосредствена близост едно до друго, те имат и други общи характерни черти. Те са независими от фондове и фондации, с млади галеристи, които същевременно са и автори на художествени произведения. Дали и доколко това е белег за промяна в..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
