"Действително отговорността е огромна, защото всъщност изборът е кредит на доверие. Колегите очакват университетът да продължи да бъде лидер както в сферата на преподаването на висшето образование, така и в развитието на научните изследвания. И аз ще положа всички усилия да оправдая това доверие."
Това казва в интервю за програма "Христо Ботев" проф. д-р Георги Вълчев, който наскоро бе избран за ректор на СУ "Св. Климент Охридски".
По думите му една от първите му задачи е инициирането на нова система за финансиране на висшето образование, защото сегашната се отразява негативно на всички университети.
"Това трябва да е колективна дейност със Съвета на ректорите, синдикалните организации, министерството на образованието. Ние ще имаме една конструктивна позиция, тъй като досегашният модел на финансиране, организиран около философията "парите следват студента", започна да генерира проблеми в цялата система на висшето образование, включително и в Софийския университет", посочва той.
Новият модел трябва да позволи всичко добро, създадено в отделните факултети и звена, да бъде съхранено, както и да даде възможност за поддържане и обновяване на материалната база. Българските висши училища трябва да се интегрират все повече в европейското пространство, като част от европейските университетски алианси.
"Надявам се преди Коледа да предложа екип, с който да работим за бъдещето на университета и въобще за висшето образование в страната", допълва професорът.
Научните изследвания винаги са били водещи в най-големия университет в страната. Това дава възможност да се разширят начините за финансиране и това да започне да се случва по начина, по който е било замислено първоначално. Трябва се помисли и за нови политики в капиталовите разходи, за може да се отговори на очакванията на студентите за едно много по-приятелска среда, в която те да се чувстват уютно, за да се обучават добре.
Ако се преборим за този нов модел на финансиране, мисля, че ще решим двата основни проблеми. Първо, заплащането на преподавателския труд, на колегите от администрацията и специалистите, които ползваме в многоликата си дейност, тъй като към момента е обидно ниско", твърди проф. Вълчев.
Сред приоритетите на новия ректор е да се увеличи научната видимост на Алма Матер. Ако страната даде възможност за кариерно развитие за реализация на натрупаното, независимо къде са получили своето образование, ще привлечем отново младите хора. Привличането на чуждестранни студенти отваря врати към чужди страни и икономики, чужди общества. По този начин се разширяват и търговските, и политическите контакти. Нужно е да се положат усилия, за да се отворят тези врати и да върнем чуждестранните студенти както в Софийския университет, така и другите висши училища", казва още той.
Проф. д-р Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево. Учи в ГПЧЕ "Ромен Ролан", Стара Загора, а впоследствие завършва СУ "Св. Климент Охридски" през 1988 г. Магистър е по история, с втора специалност философия. През 1998 г. получава образователната и научна степен "доктор" в СУ "Св. Климент Охридски", в Центъра по културознание. От декември 2015 г. е заместник-ректор на Софийския университет по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение. Бил е заместник-декан и на Философския факултет по учебната дейност (2011 – 2015 г.). Проф. Вълчев е ръководител на Катедра "История и теория на културата" (2011 – 2019 г.). Той е научен секретар на Катедрата "История и теория на културата" (2003 – 2011 г.). Ръководител е и на магистърската програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство". Член е на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на Софийския университет от 2019 г.Проф. Георги Вълчев е 57-ят ректор на най-старото висше училище в България, като ще го ръководи в следващите 4 години.
По времето на Христос юдеите избягват да общуват с жителите на Самария, които презират, смятайки ги за полуезичници. Желанието на един юдейски законник да изкуси Сина Божи е провалено от разказаната притча за милостивия самарянин. Прекрасната постъпка именно на един самарянин принуждава юдейският законник да се засрами, а самарянинът остава в..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора Димова . Промените "Основното за мен, като участник в митингите и всички граждански протести от 89-а, беше това, че всъщност ние мислехме, че сме извоювали свободата си. А изобщо не беше така. Това..
Малкото курортно селище е основано през 1924 година като място за почивка на хората от съседното село Велика , което е разположено на 4 км навътре от брега и няма излаз на морето. Първоначално се е наричало Емберли, по името на известния сорт грозде, а по-късно е преименувано на Лозенец. Намира се в община Царево, постоянните му жители са около 600..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен Покровск "Важен е за Русия, важен е и за Украйна, важен е и за това как се възприемат военните способности и капацитетът на двете страни в момента в световен план. И основно – от президента Тръмп. Това е..
Предаването "Другият до мен" (всеки понеделник от 15 до 16.30) започна нова рубрика – "Професия Човек", в партньорство с фондация "За нашите деца". Веднъж месечно срещаме аудиторията със социални работници, в най-общия смисъл на думата, които разказват истории от своята практика. Говорим за личната им мотивация, запознават ни с проблемите на..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
