"Действително отговорността е огромна, защото всъщност изборът е кредит на доверие. Колегите очакват университетът да продължи да бъде лидер както в сферата на преподаването на висшето образование, така и в развитието на научните изследвания. И аз ще положа всички усилия да оправдая това доверие."
Това казва в интервю за програма "Христо Ботев" проф. д-р Георги Вълчев, който наскоро бе избран за ректор на СУ "Св. Климент Охридски".
По думите му една от първите му задачи е инициирането на нова система за финансиране на висшето образование, защото сегашната се отразява негативно на всички университети.
"Това трябва да е колективна дейност със Съвета на ректорите, синдикалните организации, министерството на образованието. Ние ще имаме една конструктивна позиция, тъй като досегашният модел на финансиране, организиран около философията "парите следват студента", започна да генерира проблеми в цялата система на висшето образование, включително и в Софийския университет", посочва той.
Новият модел трябва да позволи всичко добро, създадено в отделните факултети и звена, да бъде съхранено, както и да даде възможност за поддържане и обновяване на материалната база. Българските висши училища трябва да се интегрират все повече в европейското пространство, като част от европейските университетски алианси.
"Надявам се преди Коледа да предложа екип, с който да работим за бъдещето на университета и въобще за висшето образование в страната", допълва професорът.
Научните изследвания винаги са били водещи в най-големия университет в страната. Това дава възможност да се разширят начините за финансиране и това да започне да се случва по начина, по който е било замислено първоначално. Трябва се помисли и за нови политики в капиталовите разходи, за може да се отговори на очакванията на студентите за едно много по-приятелска среда, в която те да се чувстват уютно, за да се обучават добре.
Ако се преборим за този нов модел на финансиране, мисля, че ще решим двата основни проблеми. Първо, заплащането на преподавателския труд, на колегите от администрацията и специалистите, които ползваме в многоликата си дейност, тъй като към момента е обидно ниско", твърди проф. Вълчев.
Сред приоритетите на новия ректор е да се увеличи научната видимост на Алма Матер. Ако страната даде възможност за кариерно развитие за реализация на натрупаното, независимо къде са получили своето образование, ще привлечем отново младите хора. Привличането на чуждестранни студенти отваря врати към чужди страни и икономики, чужди общества. По този начин се разширяват и търговските, и политическите контакти. Нужно е да се положат усилия, за да се отворят тези врати и да върнем чуждестранните студенти както в Софийския университет, така и другите висши училища", казва още той.
Проф. д-р Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево. Учи в ГПЧЕ "Ромен Ролан", Стара Загора, а впоследствие завършва СУ "Св. Климент Охридски" през 1988 г. Магистър е по история, с втора специалност философия. През 1998 г. получава образователната и научна степен "доктор" в СУ "Св. Климент Охридски", в Центъра по културознание. От декември 2015 г. е заместник-ректор на Софийския университет по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение. Бил е заместник-декан и на Философския факултет по учебната дейност (2011 – 2015 г.). Проф. Вълчев е ръководител на Катедра "История и теория на културата" (2011 – 2019 г.). Той е научен секретар на Катедрата "История и теория на културата" (2003 – 2011 г.). Ръководител е и на магистърската програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство". Член е на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на Софийския университет от 2019 г.Проф. Георги Вълчев е 57-ят ректор на най-старото висше училище в България, като ще го ръководи в следващите 4 години.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg