На 5 декември бяха обявени резултатите от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2022 г. с акцент върху математическите умения на 15-годишните. Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици, което измерва не просто знанията по конкретни предмети, а уменията на учениците да ги използват в реални житейски ситуации.
За съжаление българските ученици са показали резултати не само по-ниски от средните за страните, обхванати от изследването, но и по-ниски от нашите от предишното, проведено през 2018 г. Спадът в постиженията на българските деветокласници е траен от 2015 г. насам.
Какво означава това за образователната ни система, за икономиката, гражданското общество и бъдещето на страната ни и как тенденцията може да се промени - с коментар по темата в рубриката "Всичко за образованието" участват Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация BASCO и Данаил Райков, учител по математика в 75 ОУ, кв. "Факултета", София.
Добромир Иванов: "Ние вярваме, че в следващите 3 до 12 месеца могат да се реализират почти всички реформи в образованието и не трябва да се говори просто за думата "реформи", която малко се изхаби в обществото ни. По-скоро е важно какво точно трябва да се промени. Какво мери PISA е важен въпрос, защото наистина не е идеята ние да сменим само едни тестове с други, само за да можем да си подобрим класацията там... То не може и да се случи, понеже, за да можем ние да се подобрим, ние трябва фундаментално да променим това, което всъщност искаме децата да научат… Това, което е важно, са четири компонента: важно е как ние избираме някой да бъде учител, т.е. кой е учителят, как той е подготвен, как той е подкрепен и също така какво е съдържанието, което преподава. Ние и по четирите критерия имаме фундаментални проблеми."
Данаил Райков: "Струва ми се, че пробойните в образователната ни система са на абсолютно всички възможни нива. За съжаление някак си има усещането у хората, че образователната система означава Министерство на образованието, училища, ученици. Всъщност тя включва много повече фактори и когато между тези институции, между училището, между различните министерства, разбира се не само МОН… по-скоро става въпрос за липса на комуникация, няма как в един момент да не стигнем дотам, че образователната система да изпуска отвсякъде… Една цялостна реформа по-скоро е необходима, а не на парче, както виждаме в момента. За съжаление политическата обстановка и постоянните сътресения не позволяват или поне няма воля за такава реформа. Но резултатите и след 3 години няма да са много по-различни. Промяната на такова голямо равнище и на такова голямо изследване отнемат много повече време. Има данни за държави, на които между 6 и 9 години всъщност отнема – това са два или три цикъла – да подобрят резултатите си на това изследване и затова аз съм съгласен, че това е изключително непопулярна работа, която трябва да бъде свършена и е крайно време да се поеме отговорност включително и на политическо, и на локално ниво, включително и от учителите, защото всички ние сме длъжници на тези деца."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова –..
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев. "Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
На 2 юли 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в галерия "Риволи" ще бъде открита изложбата "Италиански художници, изкуство на настоящето". Експозицията ще бъде..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg