На 5 декември бяха обявени резултатите от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2022 г. с акцент върху математическите умения на 15-годишните. Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици, което измерва не просто знанията по конкретни предмети, а уменията на учениците да ги използват в реални житейски ситуации.
За съжаление българските ученици са показали резултати не само по-ниски от средните за страните, обхванати от изследването, но и по-ниски от нашите от предишното, проведено през 2018 г. Спадът в постиженията на българските деветокласници е траен от 2015 г. насам.
Какво означава това за образователната ни система, за икономиката, гражданското общество и бъдещето на страната ни и как тенденцията може да се промени - с коментар по темата в рубриката "Всичко за образованието" участват Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация BASCO и Данаил Райков, учител по математика в 75 ОУ, кв. "Факултета", София.
Добромир Иванов: "Ние вярваме, че в следващите 3 до 12 месеца могат да се реализират почти всички реформи в образованието и не трябва да се говори просто за думата "реформи", която малко се изхаби в обществото ни. По-скоро е важно какво точно трябва да се промени. Какво мери PISA е важен въпрос, защото наистина не е идеята ние да сменим само едни тестове с други, само за да можем да си подобрим класацията там... То не може и да се случи, понеже, за да можем ние да се подобрим, ние трябва фундаментално да променим това, което всъщност искаме децата да научат… Това, което е важно, са четири компонента: важно е как ние избираме някой да бъде учител, т.е. кой е учителят, как той е подготвен, как той е подкрепен и също така какво е съдържанието, което преподава. Ние и по четирите критерия имаме фундаментални проблеми."
Данаил Райков: "Струва ми се, че пробойните в образователната ни система са на абсолютно всички възможни нива. За съжаление някак си има усещането у хората, че образователната система означава Министерство на образованието, училища, ученици. Всъщност тя включва много повече фактори и когато между тези институции, между училището, между различните министерства, разбира се не само МОН… по-скоро става въпрос за липса на комуникация, няма как в един момент да не стигнем дотам, че образователната система да изпуска отвсякъде… Една цялостна реформа по-скоро е необходима, а не на парче, както виждаме в момента. За съжаление политическата обстановка и постоянните сътресения не позволяват или поне няма воля за такава реформа. Но резултатите и след 3 години няма да са много по-различни. Промяната на такова голямо равнище и на такова голямо изследване отнемат много повече време. Има данни за държави, на които между 6 и 9 години всъщност отнема – това са два или три цикъла – да подобрят резултатите си на това изследване и затова аз съм съгласен, че това е изключително непопулярна работа, която трябва да бъде свършена и е крайно време да се поеме отговорност включително и на политическо, и на локално ниво, включително и от учителите, защото всички ние сме длъжници на тези деца."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg