Здравето на нашите банки е над средното ниво

В седмицата на Никулден, който отбелязваме и като празник на банкерите, разговаряме за банките, бизнеса и хората в края на поредната година, в която се подготвяме за влизане в еврозоната. Как се вписва българската банкова система в европейското банково семейство и ще се справи ли с всички предизвикателства, които поставя днешното несигурно време? Как хората да се погрижат за финансовата си стабилност и да я съхранят?

"Почти по всички ключови параметри за измерване на здравето на банките, нашите банки стоят над средното ниво. Като капиталови индикатори и като ликвидност. От гледна точка на ликвидни средства – банковата ни система стои много солидно."

Това казва в интервю за БНР банкерът Петър Андронов, член на Управителния съвет на KBC, една от най-големите европейски банкови групи. 

"Качеството на кредитния портфейл остава добро, на едно прилично ниво. В Европа има немалко страни, които са с влошен кредитен портфейл през последните две години. Но това не се наблюдава за България." 

Андронов допълва, че настоящата година е била успешна за българския банков сектор с обещаващи резултати и солидна позиция.

"Аз нямам специални притеснения, нито някакви наблюдения, които да ме карат да мисля, че банките в България имат по-различно поведение и са по-различно надзиравани и различно управлявани от банките в другите страни. Виждаме едни и същи практики, виждаме едни и същи амбиции, сходни стратегии и иновации", посочва банкерът. 

По думите му по отношение на централноевропейските страни – Чехия, Унгария, Словакия, Полша, даже и нашата съседка Румъния – имаме по-скоро в голямата част прилики. Всички развиват едно и същи тенденции и по-устойчиво напредват с трансформацията си с прилагането на дигитални технологии и модели. Мобилното банкиране набира и придобива все по-голяма тежест. Обслужването в клоновете придобива друг характер. 

Банковата система на страната премина през няколко бури от 1991 г. досега. Помним кризите от 1996 г и 1997 г., банковият сектор тогава буквално рухна. И последвалите кризи през 2007 г. и през 2012–2013 г., както и на по-късен етап въздействието на финансовата криза в Гърция и отражението ѝ на нашия банков пазар. През 2014 г. имахме проблем с една голяма национална банка. Именно тогава чуждестранните банки осигуриха ликвидността, която беше необходима, за да се прескочат трудните дни."

"Присъствието на чуждестранните банки, първо, дава една допълнителна стабилност, защото капиталът, който ни е необходим в кризисен момент, се осигурява от банките-майки. Дори и в момента се случват подобни неща, без да има криза, а с оглед на по-високите капиталови изисквания, които предстоят. Второ – чуждестранните банки са един пряк канал за модернизация на цялото банково посредничество“, пояснява Петър Андронов.

За да стане част от еврозоната, България трябва се справи с критерия инфлация, който е големият въпросителен в това предизвикателство. Пандемията и войната в Украйна оказа влияние върху развитието на инфлационните процеси в Европа. Почти всички страни в ЕС работят с бюджетен дефицит, но всички си поставят цел да намалят този дефицит под 3%. Необходимо е в началото на следващата година да бъдат постигнати нива на инфлация, които да бъдат приемливи за Европейската централна банка и ЕК. Но ако сегашните индикации се запазят, ние ще бъдем на една сериозна дистанция от минималното изискване. 

Няма непосредствена видимост за увеличение на лихвите по ипотечните кредити, казва в заключение банкерът. 

Целия разговор с Петър Андронов можете да чуете в звуковия файл.