Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дяволът в европейската култура: епизод 3 – Срещата с дявола

Снимка: Wikipedia

"Само молитви и пост в пустинята могат да изкоренят духа на злото от човешкото сърце", пише Маргарет Дженингс за ранните християнски отшелници. За съжаление, добавя тя, по стара библейска, старозаветна традиция злите духове обичат да се скитат именно в пустинята.

Третият епизод от демоничното издание на Радиоенциклопедията, посветено на дявола в европейската култура и представи през вековете, се занимава с мотива за срещата с дявола. Разглеждаме го през житията на светците, които дяволът неизменно идва да изкуши както в прословутите изкушения на пустинника св. Антоний.

Жените са друга рискова категория, подложена на сатанински домогвания в контекста на принципната мизогинна нагласа, която води началото си още от Античността. Обладаните от дявола вещици дълго обсебват въображението на Запад и с процесите срещу тях се натрупва цял корпус от текстове с описания на различните проявления на демоните и взаимодействието им с човешките същества.

Проследяваме също така генеалогията на пагубния фаустовски мотив – договора със Сатаната, още едно превъплъщение на темата за срещата с дявола.

Изследваме тези въпроси с медиевиста проф. Георги Каприев, Жан-Марк Мандозио, специалист по неолатинска литература и преподавател в Практическото училище за висши изследвания в Париж, литературоведа проф. Валери Стефанов, доц. Герасим Петрински, автор на монография върху образа на демона във византийската агиография, и писателя и киновед Благой Иванов.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35