Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лидия Димковска и (не)удобството на съществуването

4
Македонската писателка и поетеса Лидия Димковска
Снимка: Емона Цончева

Лидия Димковска е поетеса, писател и преводач от румънски и словенски, издала е 7 книги с поезия и 4 романа, 3 от които са преведени на български, автор е и на сборник къси разкази – книгите ѝ са преведени на 15 езика. Димковска е от поколението македонски писатели, родени през 70-те години на ХХ век. Родена е в Скопие, Северна Македония. Живее в Любляна, Словения.

Димковска е гост на Коледния панаир на книгата и на Софийския международен литературен фестивал, където представи своята книга "(Не)удобството на съществуването".

Творческата биография на Димковска сама говори за космополитната сила на нейните литературни произведения. В това издание за първи път се представя поезията на Димковска в превод на български с цялостен преглед на поетичното ѝ творчество, което талантливо осмисля нашето трагично съвремие. Подборът е направен от стихосбирките ѝ "Раждания от Изток" (1992), през "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "pH неутрално за живот и смърт".

Според Гоце Смилевски тя се утвърждава като несъмнено най-силния творчески глас от тази генерация. А Поли Муканова казва: "Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки. Читателят ще се докосне до нейните светове – толкова близки и поглъщащи – от индивидуалното страдание до глобалните екзистенциални кризи на XXI век. Така светът, в който живеем, ще се осмисли с цялата ни възможна обреченост и големия смисъл на литературата – да споделяме ранимостта си като лек за човешкото страдание на тази земя. По този начин ще преодолеем (не)удобството на съществуването си. Нашата изначална болка."

Македонската поетеса и писателка гостува и в "Артефир". Какво разказа тя – чуйте повече от звуковия файл. 

Лидия Димковска (1971, Скопие, Северна Македония) е поетеса, писателка и преводачка от румънски и словенски на македонски език. Издала е седем книги с поезия: "Раждания от Изток" (1992, съвместно с Борис Чавкоски), "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "рН неутрално за живот и смърт" (2009), "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021); четири романа, три от които са преведени на български: "Скрита камера" (2004), "Резервен живот" (2012) и "Но-Уи" (2016); американския дневник "Отвъд Л." (2018) и сборник с къси разкази: "Когато напуснах Карл Либкнехт" (2019). 

Нейните книги са преведени на 15 езика. Печели наградата "Студентски сбор" за дебютното си поетично произведение, наградата за най-добра стихосбирка "Братя Миладинови", два пъти наградата за проза "Стале Попов" на Дружеството на писателите на Македония, немската награда за поезия "Хуберт Бурда", румънските награди за поезия "Поезис" и "Тудор Аргези", европейската награда за поезия "Петру Крду", наградата на Европейския съюз за литература за романа "Резервен живот", специалната награда "Европейско културно наследство" за най-добър разказ, словенската за поезия "Чаша на безсмъртието", албанско-македонската награда за поезия "Наим Фрашери" и др. Книгите ѝ са номинирани и за американската награда "Най-добра преводна книга" както за поезия, така и за проза, за немската "Берлински мост", за полската "Европейски поет на свободата" и за международната "Балканика". 

Участвала е в множество международни литературни срещи, четения и творчески резиденции по света. Живее в Любляна, Словения. 112 113 (2009) до последните стихосбирки "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021). Димковска принадлежи на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век. 

Снимки – Емона Цончева, Софийски международен литературен фестивал и Уикипедия

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Национален семинар в БАН за езиковите ресурси и изкуствения интелект

Една покана за София – днес в зала "Проф. Марин Дринов" в Централната сграда на БАН ще се състои семинар на тема "Европейското пространство за езикови данни". Институтът за български език при Българската академия на науките кани експерти от технологичния сектор, публичната администрация и академичните среди на специален национален семинар,..

обновено на 08.10.25 в 10:54

Младите автори на Плевен показват своето изкуство

Днес в Плевенската художествена галерия "Илия Бешков" се открива изложбата "Млади плевенски художници" – продължение на проект, чието начало е поставено през 2023 година . Идеята му е да се даде възможност на младите автори да представят себе си и своето творчество. Повече за изложбата разказва Цвета Кацарова , директор на..

обновено на 08.10.25 в 10:46
Момчил Алексиев

Виртуалната реалност и начинът, по който тя променя света

Книгата "Когато ти се обади хладилникът" говори за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата. Изданието е на автора на студии и изследвания по история и теория на..

публикувано на 08.10.25 в 10:02

"Всичко е наред" в ACT Фестивал за свободен театър

ACT Фестивал за свободен театър е част от проекта 3XPER1ENCE – обединение на седем фестивала от независимия културен свят. Форумите избират партньорството пред конкуренцията и предлагат над 140 събития за 47 дни през октомври и ноември. Застъпени са танц, театър, дигитални изкуства, цирк и други авангардни жанрове. В рамките на 15-ото издание на..

публикувано на 08.10.25 в 08:40
Росина Пенчева и Невена Екимова заедно с дарителката на хилядите кутии Елена Цвяткова (от дясно наляво) в Тунела на Вонегът.

"Микрофестът" като среща на измеренията

Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" , неминуемо се сещаме и за първия (2023) – "Нови тъкачи за Габрово" , а и за втория (2024) – "Инфундибулум" (хроно-синкластичен, по "Сирените от Титан" на Вонегът). Те, нещата, са преплетени,..

публикувано на 07.10.25 в 18:41