Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Певци с барабани" – романът с необикновена съдба от Лао Шъ

"Певци с барабани" е роман с необикновена съдба, морален пристан сред хаоса на днешния ден, едно вълнуващо и увлекателно четиво, а авторът му Лао Шъ е един от най-почитаните съвременни класици на китайската драматургия и литература (1899 - 1966). Изданието е част от серията на българските издатели "Виж Китай". Преводът от китайски е от Евгений Карауланов, а редакцията и встъпителна студия към книгата прави проф. Калина Стефанова.

"Когато човек прочете "Певци с барабани" има чувството, че е живял в Китай в онези турбулентни години на войната (1937–1945 г.) и е станал свидетел на гигантски размествания от всякакъв характер. Голямото богатство е, че въпреки цялата мъка, страдания и трагедия, описани в романа, читателят е дарен с особена светлина. Тя идва от усещането за яснота. Яснота за това къде е разликата между фалшивия морал на порядките – онова, което е измислено и постановено от хората, и истинският морал – моралът, даден ни свише.", споделят българските издатели.

Необикновена е съдбата и на "Певци с барабани" и на нейния автор, както и на българския ѝ преводач от китайски. В техния живот и чрез техния живот – на книга, автор и преводач – се срещат и се пресичат далечни светове, традиции, култури и епохи като си подават ръка, допълват се и се обогатяват, за да се разшири нашият хоризонт.

Лао Шъ написва романа по време на престоя си в САЩ (1946 - 1949 г.) и участва в неговия превод от китайски на английски, като сам предлага и прави промени в оригинала.

В Америка през 1952 година излиза и първото издание на книгата на английски език. По това време Лао Шъ е вече обратно в родината си и участва дейно в културния ѝ живот, но така и не предлага романа за издаване в Китай. През 1966 година той става жертва на Културната революция, а по-късно част от ръкописите му се изгубват, сред които и китайският оригинал на "Певци с барабани".

След реабилитацията на Лао Шъ, през 1978 година, се поръчва превод на романа от английското му издание на китайски език. За преводач е избрана Ма Сяоми, която е не само голям познавач на творчеството на писателя, но и на него самия. И двамата се познават още от детството, когато Лао Шъ я води на представление на семейство певци-разказвачи на балади под съпровод на голям барабан - впоследствие прототип на главните герои в романа.


Преводачката Ма Сяоми прибавя изразни средства, които са в стила на автора, и съкращава онова, което смята, че не е характерно за него. След нея група литературни експерти продължават този процес, за да се постигне възможно най-голяма близост до оригиналния стил на Лао Шъ. От това китайско издание на романа е направен и настоящият превод на български език.

"Докато четете "Певци с барабани" ще пътувате в претъпкан с бежанци параход нагоре по течението на река Яндзъ и ще примирате всеки път, когато трябва да се премине поредният смъртоносно опасен праг. Ще преживеете опожаряването на планинския град Чунцин от японските бомбардировки, бягайки от него в близките малки градчета, а после, когато настъпи сезонът на мъглите и вражеските самолети не смеят да летят, ще се върнете обратно там и ще градите живота си от нула, и така отново и отново, докато дойде краят на войната и се качите пак на претъпкан параход, само че сега обратно – по течението на Яндзъ и на път към дома.


И през цялото това време ще мислите за театър, ще ходите на театър, ще живеете за театъра и благодарение на него. Само че това не е този театър, който познавате, а друг, където артистите са едновременно певци, разказвачи и музиканти и тяхното изкуство много лесно пътува, защото имат нужда само от гласа си, от един голям барабан и триструнна лютня, за да разказват балади и да карат публиката да се захласва или пък да им обръща гръб и да ги зарязва.

През цялото това време ще бъдете и част от семейството на Баоцин – майстор на това изкуство, майстор и на изкуството да се изправяш неизменно след всяка житейска превратност. И после трудно ще забравите хората от това семейство. Приятно четене!", пожелават българските издатели на серията "Виж Китай".


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елеонора,  Антоанина, Сиана  и Кристиана

Да отдадеш своя плам, своя смисъл, своя дъх в името на свободата

Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896" е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..

публикувано на 03.03.25 в 10:29
НЧ

Българското читалище – духовно средище и пазител на традиции

В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..

публикувано на 03.03.25 в 09:47

Последният брой на сп. "Лик" – посветен на 90-годишнината на БНР

През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно"...

публикувано на 03.03.25 в 09:45

Изкуството в мен: Стихове за България

По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация в звуковия файл: 

публикувано на 03.03.25 в 08:44

Кои са родените от топлина и контрасти?

Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..

публикувано на 03.03.25 в 08:05