Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Певци с барабани" – романът с необикновена съдба от Лао Шъ

"Певци с барабани" е роман с необикновена съдба, морален пристан сред хаоса на днешния ден, едно вълнуващо и увлекателно четиво, а авторът му Лао Шъ е един от най-почитаните съвременни класици на китайската драматургия и литература (1899 - 1966). Изданието е част от серията на българските издатели "Виж Китай". Преводът от китайски е от Евгений Карауланов, а редакцията и встъпителна студия към книгата прави проф. Калина Стефанова.

"Когато човек прочете "Певци с барабани" има чувството, че е живял в Китай в онези турбулентни години на войната (1937–1945 г.) и е станал свидетел на гигантски размествания от всякакъв характер. Голямото богатство е, че въпреки цялата мъка, страдания и трагедия, описани в романа, читателят е дарен с особена светлина. Тя идва от усещането за яснота. Яснота за това къде е разликата между фалшивия морал на порядките – онова, което е измислено и постановено от хората, и истинският морал – моралът, даден ни свише.", споделят българските издатели.

Необикновена е съдбата и на "Певци с барабани" и на нейния автор, както и на българския ѝ преводач от китайски. В техния живот и чрез техния живот – на книга, автор и преводач – се срещат и се пресичат далечни светове, традиции, култури и епохи като си подават ръка, допълват се и се обогатяват, за да се разшири нашият хоризонт.

Лао Шъ написва романа по време на престоя си в САЩ (1946 - 1949 г.) и участва в неговия превод от китайски на английски, като сам предлага и прави промени в оригинала.

В Америка през 1952 година излиза и първото издание на книгата на английски език. По това време Лао Шъ е вече обратно в родината си и участва дейно в културния ѝ живот, но така и не предлага романа за издаване в Китай. През 1966 година той става жертва на Културната революция, а по-късно част от ръкописите му се изгубват, сред които и китайският оригинал на "Певци с барабани".

След реабилитацията на Лао Шъ, през 1978 година, се поръчва превод на романа от английското му издание на китайски език. За преводач е избрана Ма Сяоми, която е не само голям познавач на творчеството на писателя, но и на него самия. И двамата се познават още от детството, когато Лао Шъ я води на представление на семейство певци-разказвачи на балади под съпровод на голям барабан - впоследствие прототип на главните герои в романа.


Преводачката Ма Сяоми прибавя изразни средства, които са в стила на автора, и съкращава онова, което смята, че не е характерно за него. След нея група литературни експерти продължават този процес, за да се постигне възможно най-голяма близост до оригиналния стил на Лао Шъ. От това китайско издание на романа е направен и настоящият превод на български език.

"Докато четете "Певци с барабани" ще пътувате в претъпкан с бежанци параход нагоре по течението на река Яндзъ и ще примирате всеки път, когато трябва да се премине поредният смъртоносно опасен праг. Ще преживеете опожаряването на планинския град Чунцин от японските бомбардировки, бягайки от него в близките малки градчета, а после, когато настъпи сезонът на мъглите и вражеските самолети не смеят да летят, ще се върнете обратно там и ще градите живота си от нула, и така отново и отново, докато дойде краят на войната и се качите пак на претъпкан параход, само че сега обратно – по течението на Яндзъ и на път към дома.


И през цялото това време ще мислите за театър, ще ходите на театър, ще живеете за театъра и благодарение на него. Само че това не е този театър, който познавате, а друг, където артистите са едновременно певци, разказвачи и музиканти и тяхното изкуство много лесно пътува, защото имат нужда само от гласа си, от един голям барабан и триструнна лютня, за да разказват балади и да карат публиката да се захласва или пък да им обръща гръб и да ги зарязва.

През цялото това време ще бъдете и част от семейството на Баоцин – майстор на това изкуство, майстор и на изкуството да се изправяш неизменно след всяка житейска превратност. И после трудно ще забравите хората от това семейство. Приятно четене!", пожелават българските издатели на серията "Виж Китай".


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Божидар Александров и Филип Буков

Филип Буков: Обществените личности трябва да служат на обществото

Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..

публикувано на 12.12.24 в 11:07
Божидар Александров, Владимир Богданов и Олег Степанов (от ляво надясно)

The Balkan Theatre Factory празнува една година със 100 билета от сърце

Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..

публикувано на 12.12.24 в 10:12
Гергина Дворецка

Лирични сезони с Гергина Дворецка

Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР.  Още през 1990..

публикувано на 12.12.24 в 08:50

Соцбохемството е с мирис на море

В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..

публикувано на 11.12.24 в 20:52

Хуманистичната фотография на Гаро Кешишян

Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..

публикувано на 11.12.24 в 17:10