Чудото е във всеки от нас

В последния ден на Коледните празници говорим за чудото в неговите духовни, религиозни измерения, но и за чисто човешкия смисъл на понятието. Има ли лични чудеса, разказите за тях ли са най-интересните приказки? Самото слово е чудо, а животът е най-голямото чудо, смятат поетите Георги Константинов и Румен Леонидов, писателят Емил Андреев и културологът и журналистът Тони Николов.

Румен Леонидов разказва за чудните си преживявания, свързани с Преподобна Стойна от посещенията си в село Златолист. Георги Константинов говори за срещите със забележителни свои съвременници, някои от които – като президентът на Пакистан Беназир Бхуто, губят живота си тъкмо на 27 декември. Емил Андреев си спомня работата по романа "Стъклената река", в който пресъздава мистичната обстановка и загадките около малка българска църква. Тони Николов пояснява, че истинската вяра няма нужда от чудеса, но чудото помага на вярата, особено там, където преобладава скепсисът.

Участниците в разговора не пропускат да отбележат, че самият Иисус не поощрява търсенето на евтини чудеса, и че самото чудо може да бъде изкушение, ако е в ръцете на недостойни сили.

Всички събеседници се съгласяват, че ако чудото не бъде изпълнено със светлината на доброто, то може да се превърне във фокусничество от ниска проба.