Осъдени на надежда

Невъзможно е годината да бъде определена с една дума, еднозначно – в никакъв случай. При всички положения беше много напрегната година, но все ми се струва, че от тук нататък за всяка следваща може би ще казваме точно същото.

"В тази сложна година имаше неща, които може би си заслужава да бъдат оценени като добри, като положителни, но в същото време те се губят, потъват буквално като вода в пясъци на някаква безкрайна пустиня."

Това казва в ефира на "Нашият ден" Мая Ценова, арабист, преводач от арабски и преподавател в Катедра "Арабистика и семитология" на ЦИЕК – СУ "Св. Климент Охридски“ и разбира се, поет.

По думите ѝ една палестинска поговорка гласи: "Ние сме осъдени на надежда". Длъжни сме надеждата да надделява и да направим така, че каквото и да ни се случва, тя да надделява, за да ни има.

Защо конфликтът в Близкия изток е нерешим?

"Мирният процес и прекратяването му не тръгва от самия Близък изток. Тръгва от това, че на т.нар. "свят" му е по-изгодно там нещо постоянно да тлее, защото инак е много лесно, защото е еднозначно това огнище на напрежение да бъде прекратено, защото една окупация трябва да бъде прекратена“, посочва тя.

И допълва, че това са т.нар. "Свети земи", там са се родили на практика "трите аврамически религии" или "небесни", както се наричат в арабския език.

"Това за мен е доказателство, че хората там винаги са живели заедно. Те са били различни и са приемали тази своя различност. Те продължават да са различни и продължават да я приемат", твърди арабистката.

Според нея разбирателството според мен е съществувало винаги. То е и основата и доказателството, че то може да съществува в бъдеще, стига да му бъде дадена такава възможност. Стига да бъдат прекратени тия намеси и опити за използване на кого ли не отвътре, за какви ли не външни цели.

Кой води битката за спорната територия и каква е намесата на международната общност?

"Исторически фактологията на Близкоизточния конфликт е толкова огромна, че няма да ни стигне не "Нашият ден", а много наши дни", посочва Мая Ценова.

Според нея това, което стана, може да бъде изразено накратко с това, че в "добрата Стара Европа" съществува един т.нар. "еврейски проблем". В течение на години, може би векове, той се изостря изключително много преди средата на XX век. От там нататък "добрата Стара Европа" и светът, който излиза от смятаната доскоро за най-страшна война в неговата история – Втората световна война, излиза, създавайки ООН.

За да бъде решен "еврейският проблем" Общото събрание на ООН приема специална резолюция от 29 ноември 1947 година, с която създава т.нар. "Палестински проблем". Решението изисква създаването на две независими държави на територията на тогавашна Палестина.

"До момента от всички над 1000 резолюции на ООН по този въпрос има изпълнена само една половина. Тя е онази половина от първата резолюция, онази Резолюция 181 от 1947 г. за създаване на държавата Израел. И нищо друго от последвалите стотици и хиляди резолюции", припомня арабистката.

И допълва, че трябва да се изпълни и другата половина на тази резолюция, но тя няма как да бъде изпълнена в онзи си вид, в който е приета, защото тя съдържа разделение не само на територията, а и на населението. Еврейската държава се създава през 1948 г. не върху отредените 55% от територията на Палестина, която тогава е под Британски мандат, както е посочено в Резолюцията, а върху 78%, защото по време на Шестдневната война от 1967 г. Израел успява да увеличи територията си още 22%.

• Мая Ценова: Конфликтът в Близкия изток е нерешим военно

През 1988 г. Организацията за освобождение на Палестина провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава. Ясер Арафат уведомява с официално писмо президента на Израел, че приема създаване на палестинска държава върху тези 22%. 

По думите ѝ не е възможно възстановяването на мирния процес, защото от тогава и досега винаги евреите си намират начин да кажат, че нямат с кого да преговарят от палестинска страна. Кой представлява палестинците, дали Организацията за освобождение на Палестина, или както е в момента "Хамас"?

Ежедневно Мая Ценова споделя онова, което споделят палестинците в социалните мрежи.

"Във всеки един момент, в който се почувствам безсилна и обезсърчена, някой от тях ми казва: "Достатъчно е, че сте там и вашите гласове предават нашите гласове, че така нашите гласове достигат до още хора", казва тя.

Наградата и признанието

"Наградата "Шейх Хамад" за превод и международно разбирателство е една награда, учредена преди 10 години. Аз нямам представа дали на другите световни езици има подобни награди. Тя има доста специфичен регламент. Следи се ежегодно какво излиза в превод  от и на арабски от три основни езика и всяка година, добавят още три и те се сменят всяка година, и те имат правото да кандидатстват за тази награда“, разказва Мая Ценова.

През януари 2023 г. по време на участието си в предишната конференция и раздаването на наградите за предишната година и тъй като организаторите нямат никаква информация относно преводите на арабски в България, арабистката предоставя някакъв набързо събран фактологичен материал. На 1 март 2023 г., когато се обявяват номинациите за тази година, колегите от Румъния я поздравяват, че българският е влязъл в езиците за номиниране.

По думите ѝ резултатът от Доха беше, че тримата, които получихме наградите за преводите на български, сме колеги от катедра "Арабистика и семитология" на СУ “Св. Климент Охридски“ – проф. Цветан Теофанов, Мая Ценова и Веселина Райжекова.

"Самият превод има като мисия постигане на разбирателство, т.е. да направи така, че единият събеседник да разбере другия. Разбирателството е в основата на живота", казва в заключение арабистката.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка: ФС на посолството на Р България в Катар