Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Щерьо Ножаров

Допълнителните суми за инвестиционни проекти – глътка свеж въздух за общините

Очаква се през 2024 г. нивата на инфлация в страната да бъдат между 3,8% и 4%

| Интервю
Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара
Снимка: БСК

"Трябва да погледнем с известна резервираност за изчислението на дефицита по една-единствена причина. Бюджетът за 2023 г. беше приет в края на месец юли. Дотогава ние бяхме с едно изчисление, което беше базирано на миналогодишния бюджет и в преходните и заключителните разпоредби, т.е. част от параграфите на приетия бюджет 2023 г. влизаха в сила на части през втората половина на годината. Поради което изчислението на дефицита е леко условно".

Това казва в интервю за програма "Христо Ботев" доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист, преподавател, икономически съветник в БСК.

Той допълва, че няма основания да оспорваме, че дефицитът е над 3%. До това доведе и политическата стабилизация, тъй като вече имаме редовно правителство под контрол на парламента и това води до ефективни ползи.

По думите му, що се отнася до това, че общините ще получат допълнителни пари от гледна точка на инвестиционни проекти, от една страна, пред следващата година рязкото увеличение на минималната работна заплата с 19,6% ще увеличи разходната част на бюджета на общините. Това ще им създаде известна тежест, без да има видимо увеличение на приходната част в бюджета на общините. Ето защо допълнителните суми за инвестиционни проекти са глътка свеж въздух за финансовите параметри на общините. И това, че те вече се оповестяват публично със списък, също е добре.

"Регионалните дисбаланси не се дължат само на разликите в доходите, а се дължат на разликите в качеството на живот между големите градове и малките градове. Тези инвестиционни проекти в общините евентуално ще забавят миграционните процеси", посочва той.

Правителствата на България полагат доста усилия, тъй като приемането ни в ERM2 беше голям успех и сериозна крачка напред, която доведе до желанието сега за бързо членство през 2025 г.

"Що се отнася до проблемите с инфлацията, както и рецесията, която обхваща ЕС, и донякъде увеличението на лихвените проценти, почват да дават някакъв ефект на по-бързо свиване на инфлацията от очакваното. Така че аз очаквам през следващата година по-нисък растеж и по-ниска инфлация в България, което, от една страна, ще бъде позитивно за приемането ни в еврозоната, а от друга страна, изпълнението на бюджета ще бъде по-сложно. Но между 3,8% и 4% са последните очаквания на Европейската комисия  да се свие инфлацията в България", пояснява икономистът.

Наблюдава се сериозно глобално уеднаквяване на данъчната политика с глобален данък върху корпорациите от 15%, директивата са минималните работни заплати, така че България губи тип илюзия за това, че има предимство за ниски данъци и че плаща ниски заплати. В една такава ситуация България, като по-малка държава от останалите, които се колебаят дали да участват в еврозоната – Полша и Румъния, които имат много големи икономики, голямо население, голяма територия и големи ресурси, много трудно ще оцелее в един такъв променлив свят, в който имаме уеднаквяване и силно увеличение на разходите.

"Ако България не влезе в еврозоната, в контекста на предстоящото ново разширяване на ЕС, който може би ще достигне до 30 държави към 2030 г., ние просто ще останем на втора скорост", казва още анализаторът.

Необходима е сериозна реформа в пенсионноосигурителната система, която всички от бизнеса очакват, но се пристъпва към действия по същество.

Преди две седмици БСК оповести един модел с желание за дебат с правителството относно увеличения на ефективността на икономическата политика и стимулиране на инвестициите.

Чуйте подробности в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Черноморски стриди

Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..

публикувано на 03.08.25 в 11:05

Духовната храна и ние

В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..

публикувано на 03.08.25 в 09:35
Георги Лозанов

Доц. Георги Лозанов: Борбата с диктатурите е борба с хора, които искат да крадат, убиват, лъжат

Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..

публикувано на 03.08.25 в 08:55
Петър Ганев

Петър Ганев: Промените в Закона за еврото се правят с цел концентрация на власт

Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..

публикувано на 02.08.25 в 08:55