Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От нагъването на белтъците до създаването на нови лекарства

Никола Кереков прави обзор на важните научни пробиви на 2023

От създаването на изцяло синтетични ембриони, даващи възможност да се надникне в ранните фази на зачеването, до способностите на изкуствения интелект да създава нови, надеждни медикаменти, Никола Кереков прави обзор на научните и технологичните открития, които се случиха през 2023 г.

През годината беше одобрена първата CRISPR/Cas9 базирана терапия, която лекува сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия. Технологията CRISPR/Cas9 е метод за генетична редакция, който позволява надеждна "поправка" на ДНК при това в конкретния случай една-единствена намеса е достатъчна, за да излекува веднъж завинаги пациент, страдащ от някое от заболяванията.

През 2023 пораснаха опасенията, че изкуственият интелект (ИИ) ще предизвика сеизмични промени на пазара на труда и ще измести човека от редица сфери. Нарасна и страхът, че ИИ вече променя към лошо начина, по който общуваме или консумираме информацията, без да сме сигурни, че онова, което четем, не е написана от машина. Междувременно непосилната за човек изчислителна мощ на ИИ успя да разкрие една от добре пазените тайни на биологията - как се нагъват белтъците в организмите. За един средностатистически белтък от 400-600 аминокиселини начините, по които може да се нагъне в пространството са повече от молекулите, които има във Вселената. А в човешкото тяло има над 20 хиляди гена и 40 хиляди различни протеина.


И след като разгада нагъването на белтъците, ИИ не спря, а започна да създава нови, невиждани досега молекули, които могат да имат безкрайно много приложение, в това число първия изцяло нов антибиотик, създаван в последно време.
Как могат да бъдат интерпретирани тези новини от предния фронт на науката е въпрос на гледна точка – според част от съвременните мислители новите технологии ускоряват прогреса на човечеството, допринасяйки за разширяването на индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата. На другия край на спектъра са хората, които смятат, че това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.

Чуйте още и за стартирането на мисиите на Европейската космическа агенция – JUICE и Euclid, както и за амбициозните постижения на индийската космическа програма "Чандраян" 3.



По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Димитров

Еврика! Успешни българи: Калоян Димитров

Калоян Димитров е ученик от Американския колеж в София. Двамата със съотборника си Момчил Колев са лауреати от Националния конкурс "Млади таланти" и представители в Европейското младежко научно изложение (EXPO Science Europe), което се проведе през юли миналата година в Сараево по линия на МИЛСЕТ. Проектите на тандема са свързани все с приложения..

публикувано на 12.05.25 в 17:05

За терапевтичната сила на конете

Фондация "Пейнт и Куортър хорс България" се посвещава на тези две американски породи коне, наследници на мустангите, на тяхното отглеждане и разпространяване. С времето прозрението, че конете могат да бъдат в услуга на обществото, разширява мащабите на мисията. Днес Екипът провежда терапевтична езда, рехабилитация за деца и хора с физически и умствени..

публикувано на 12.05.25 в 15:23
проф. Иван Шопов

Проф. Иван Шопов: България има своето бъдеще в науката за полимерите

Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..

публикувано на 12.05.25 в 10:35
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15