Какви са приетите промени в основния закон – Конституцията на България?

Какви са приетите промени в основния закон – Конституцията на България? Кои от тях оспорва пред Конституционния съд президентът Румен Радев? Какви са мотивите?

Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", дългогодишен консултант на "Законът и Темида", коментира темата в предаването:

"Основните промени касаят съдебната власт. Наред със съдебната власт имаме реорганизация на служебното правителство. И също така имаме изменения в условията за избираемост на народни представители. Тук можем да причислим възможността НС да избира органи с квалифицирано мнозинство. 

Във всеки един момент, в който се изменя Конституцията, това е историческо събитие. Що се отнася до съдебната власт, действително имаме до голяма степен отделяне на прокурорите и следователите от съдиите – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. 

Тъй като НС трябва да посочи и да избере 11 члена, такава е волята на Великото народно събрание от 1991 г. Въпросът е къде и по колко члена да бъдат позиционирани в двата висши съвета. НС установи, че на съда следва да му се даде по-голяма самостоятелност при неговата самоорганизация в рамките на ВСС и по-голямо участие на Народното събрание във Висшия прокурорски съвет. 

И оттук произтичат двете противоположни страни на един медал. От една страна, Висшият съдебен съвет чрез заниженото участие на членовете, избирани от НС, има риск да се капсулира и на практика да си е самодостатъчен при решенията, които взема. От друга страна, е налице голямото политизиране, с оглед завишения брой на членовете в Прокурорския съвет, избирани от гражданската (т.нар. "политическа") квота от страна на НС. 

Промените в това кой да бъде служебен премиер. Вече служебен премиер ще може да стане човек на един от следните постове – председател на НС, управител и подуправител на БНБ, председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник. Това е големият проблем, тъй като учредителят на властта – Великото народно събрание – е предоставил на президента определен кръг правомощия, изброени в Конституцията. Предоставена е и възможността да се додават правомощия на президента чрез закон, когато НС прецени, че това е необходимо. 

Що се отнася до правомощията по закон, там дискусията е отворена и можем да кажем, че могат да бъдат ограничени. Но що се отнася до правомощията на президента по Конституция от Великото народно събрание, е твърде смело да се пипат тези правомощия. И в този смисъл изброяването на конкретен кръг лица, измежду които може да имаме министър-председател, намалява дискрецията на президента. На практика това стеснява неговите правомощия. Също така се губи и фокусът на избираемата длъжност.

Депутати и министри с втори паспорт. С обнародването на измененията на Конституцията двойното гражданство като че се запази само и единствено за народните представители. В хода на приемането на измененията като че ли касаеше и министрите. Това, което е факт и е обнародвано вече в ДВ обаче е, че не се позволява на министрите и министър-председателя, и президента и вицепрезидента да имат двойно гражданство. 

Запазен ли е принципът на единството на съдебната власт? Може ли Конституционният съд да изземва функциите на Народното събрание и да нарушава принципа на разделение на властите и да бъде едновременно и пазител, и учредител на властта? Още за процедурата за изменението на основния закон и резервите по това на президента, също и относно по-краткия мандат на главния прокурор от 7 на 5 години, както и отпадналите от първоначалния замисъл за изменение на Конституцията – чуйте подробности от звуковия файл.

Снимка – БНР