Ден след като цяла България отбеляза Бабинден по стар стил, Русенското село Черешово се готви за честването на Дядовден за 37 поредна година. Този уникален празник, който първоначално бе създаден като мъжки, привлича вниманието на местните жители и гости. За да разберем повече за този традиционния ден и подготовката за него, в "Нашият ден" разговаряхме с Валентин Петров, който беше избран за главен дядо на тазгодишния Дядовден.
Празникът е уникален и се чества само в Черешово, като се почита по специфичен начин. Валентин Петров сподели: "Този празник е единственият у нас, доколкото зная, не се празнува на друго място. По този начин почитаме паметта на нашите предци".
Той разкри също, че селото се гордее с традицията си да избира дядо всеки път. "Дядото трябва да отговаря на няколко критерия – да е местен жител, да не е външен, да има внуци и правнуци, да бъде добър човек и да има активна обществена дейност. Тази година аз бях избран за дядо и с нетърпение очаквам да служа на селото", казва Валентин.
Дядовденът в Черешово е традиционен празник, който съществува от далечната 1957 година, като Валентин Петров е негов връстник. Въпреки че следва след Бабинден и се чества като мъжки празник, Дядовденът има собствени обичаи и традиции. Хората се събират на мегдана и отиват с музиката до къщата на дядото, където той ги почерпва за добре дошли. След това се изиграва традиционното хоро, след което дядото се води с каручка до селската чешма, където измива лицето си.
След тази символична ритуална част на празника, хората се завръщат в центъра на селото, където продължават с песни, музика и танци. Тази част от тържеството обикновено започва в 11:00 часа сутринта и продължава, доколкото гостите са готови да се забавляват.
Дядовденът в Черешово е важен не само за местните жители, но и за традициите и културата на региона. Празникът дава възможност на хората да се обединят, да се насладят на богатата българска кухня и да продължат да предават тези ценни традиции на следващите поколения.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg