Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свежен Младенов за "Чума"-та днес

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им.

"Чума" всъщност представя и възможностите на нашата литературна класика, която, прочетена с правилните очи – може да роди успешен филм. Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

"Чума" действително е вдъхновен от разказа на Йовков. Обърнати са персонажите, обърната е леко историята, така че всъщност е останал само духът на разказа. Това, от една страна, е добре за самия филм, защото няма нужда човек, който е чел разказа и е придобил своята представа за времето и за случката, след това да търси същото във филма, защото му се поднася една друга история", казва Свежен Младенов, който влиза в ролята на чорбаджи Юрдан.

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайлите са най-трудни за изкусуряване. Затова и "Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Спомнете си само и ролята му в сериала, който доскоро приковаваше зрителите към телевизионния екран – "Алея на славата". Или пък персонажите му в "Лъжите в нас" и "Откраднат живот", както и този в "Порталът" – зад него стоят тъкмо създателите на "Чума" – "Мирамар филм". С образите му във филмите е същата работа – "Блаженият", а защо не и "Летовници", "Чичо Коледа", "Като за последно".

В "Чума", който от 19 януари вече е по кината, Свежен Младенов се превъплъщава в един сдържан, но и решителен човек. В баща, който знае, че преди всичко трябва да действа.

"Той е само външно обран, вътре в него бушуват всички страсти и просто не дава воля на емоцията си, защото по някакъв начин животът го е научил, че емоцията не е добър съветник. В такава една напрегната ситуация човек трябва да може да реагира адекватно, а не емоционално. И да, той е човек, който е минал през неща – чорбаджи Юрдан, вече хаджи Юрдан, защото се връща от Божи гроб. Неговото усещане за нещата е такова, че той трябва да съхрани себе си, през цялото време да бъде абсолютно адекватен, за да може да реагира правилно във всяка една ситуация и да може да преодолее всяка една ситуация, която идва до него. В същото време наистина това е човек – за мен специално, аз така го усещам, надявам се така и да съм го пресъздал, надявам се такова и усещане да остави у хората – един човек, който преди всичко обича. И то с една такава бащина любов, която сякаш е много по-силна от всяка друга. Истината е, че неговата бащина любов не се спира само до сина му, а и до всеки друг, на който може да помогне. Просто самото му отношение към света е такова", описва героя си Младенов.

За Юрдан чумата не е божие наказание, а човешко премеждие, което не е по-силно от живота. За Свежен Младенов съвременната чума, която сменя облика си, но все е сред нас, се крие в сравнението ни с другия.

"Това е напаст, това е чума, това обира, ограбва радостта у човека. Ти спираш да се радваш на това, което имаш, и постоянно си се фокусирал в това, което има другият. Това постоянно сравнение тотално ти ограбва свободата, радостта от живота и всичко останало. Започваш да живееш в един свят, в който вече каквото и да имаш – то не е достатъчно. А не е така, наистина човек има много неща, особено в днешно време", смята актьорът.

Според Свежен Господ ни е създал с една дупка в сърцето и тази дупка може да бъде запълнена само от него.

За всичко останало – свободната воля на човек, необходимия риск, вричането и отдаването, изкуството и влизането в час – чуйте в звуковия файл.

Снимки и видео – Мирамар филм
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Етногенезис и етническа история на българския народ" на Румен Иванов

Основната цел на Румен Иванов е чрез последната си книга "Етногенезис и етническа история на българския народ" е наистина, амбициозна, но и дълбоко осъзната. Тя представя мащабната картина на етнокултурното развитие на българския национален "организъм" от самото му раждане, през вековете на изпълненото с драматизъм и бурни обрати минало, като стигне и..

публикувано на 16.09.25 в 18:51
Село Делжилер

Как българската култура се съхранява в чужбина

Това лято в рамките на стажантските програми на БНР, Ангелина Евчева, второкурсничка от ФЖМК на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и бесарабска българка от одеското село Делжилер, избра да ни разкаже за историята на своята общност и за един от най-важните местни герои.   Хореографката, библиотекарка и пазителка на традициите Анна..

публикувано на 16.09.25 в 17:16

Голяма ретроспективна изложба на Иван Вукадинов се открива в СГХГ

"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник, приет в Колекцията за модерно и съвременно изкуство на Ватиканските музеи.  Експозицията, която се открива на 16 септември, ще продължи до 23 ноември в СГХГ . Целта ѝ е да запознае публиката с..

публикувано на 16.09.25 в 16:22
Национална библиотека

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с изложба "Наследство и памет без граници"

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с Националната библиотека на Сърбия и Словашката национална библиотека и представя многообразието на регистрираното документално културно наследство в Регистъра на ЮНЕСКО "Паметта на света". Инициативата има..

публикувано на 16.09.25 в 16:02

I Международен черноморски театрален фестивал е с мотото "Театърът се вълнува"

Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" учредява свой международен фестивален форум. Предстои първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ). Фестивалната визия, дело на графичния дизайнер Славяна Иванова, подсказва мястото на събитието със стилизирани изображения на риби, а фестивалното мото "Театърът се вълнува" търси..

публикувано на 16.09.25 в 15:26