Как изкуственият интелект и big data могат да си колаборират в полза на човечеството? Data Science & AI отключват един нов свят, в който данните са разменна валута и мощен инструмент за човека. Какви са ползите от употребата на ИИ в сферата на образованието и как той ни води към създаването на т.нар. "умни градове". Каква е връзката между данните и околната среда? Колко по-продуктивни ни прави генеративният изкуствен интелект и как ще се отрази на подрастващото поколение?
За значението на данните в ежедневието ни. "За данните и хората" – или как данните свързват хората със средата, в която живеят, и защо са ключ към по-здрава демокрация, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Тулечки от Сдружение "Данни за Добро".
Къде отиваме
"Отиваме към бъдеще, в което е неизбежно да взаимодействаме с технологиите – било под формата на данни, които произвеждаме, било под формата на Изкуствен Интелект (ИИ), с който взаимодействаме в ежедневните ни задачи. По време на събитието "За данните и хората" ще засегнем по-повърхностно теми, които ще задълбочим в новия ни подкаст, който се казва "Агент 001". За тези, които се притесняват от нахлуването на ИИ в ежедневието ни и във всички сфери на живота, ще кажа, че притеснението е здравословно, както към всяко ново нещо, което може мащабно да промени човечеството. Със сигурност новите технологии имат неизбежно и светла и тъмна страна. Хубаво е да се знае кое е истински риск и кое е внушение, за да мине по-бързо етапът на отричането, защото това нещо идва и ще бъде част от ежедневието ни."
Вреда от ИИ
"Например генерирането на дезинфорамция и пропаганда, с която да влияе на обществото, както и ако генерирането на порнография, език на омразата и т.н. е вреда. Затова има така нареченият процес на "подравняване", който да обучава ИИ кое е вредно за обществото, защото иначе той може да направи всичко. Обучаваме го, както се обучава малко дете. Той "израства" и накрая се държи, както искаме.
Това е инструмент, който трябва да се проверява как се ползва, дори и от студентите. В момента разполагаме с армия от енергични, ентусиазирани стажанти – това е ИИ, но винаги след тях някой трябва да провери какво са направили.
Ако например при изпит студентите го използват без мисъл, прилагат го без знания, то трябва непременно да бъдат попитани какво са направили и защо са го направили, и ако не могат да обяснят, това е лошо. Студентите не би трябвало да могат да отговарят – ами то така ми каза. Отговорността е тяхна."
По-добра демокрация и ИИ
"Колкото повече данни се съберат в една сложна система, каквато е една държава или обществото ѝ, толкова повече разбираме процесите в нея. Например изборите. Виждаме през числата как са гласували хората във всяка секция, но можем да гледаме лесно местата, в които има злоупотреби или ни се струва, че е имало. Данните могат да потвърдят тези допускания или да ги отхвърлят. Същото и за обществените поръчки. Какво стои обаче зад числата и дали през тях може да се види връзката между хората в контекста на корупцията, да, на това също могат да се правят анализи. Въпросът е например, когато журналисти правят това, да се разграничи ясно какво е журналист и активист. Защото много журналисти могат да направят внушения през данните. Това е тъмната страна за работата с данни. Това е въпрос и на качествена журналистика."
Снимки – Сдружение "Данни за Добро", Даниел Ненчев, БНР
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg