Архитекти от курса "Шайо" вдъхновяват с четири проекта за Видин

Четири екипа архитекти и четири проекта за нов живот и нови функции на забележителни паметници на културата във Видин: Османската отбранителна система, Военният клуб, Земеделската банка и Дизеловата електроцентрала. Проектите от семестриалното "Ателие Видин" бяха представени в Пловдив, където се провежда деветото издание на курса "Шайо" за опазване на недвижимото културно наследство, организиран от френската висша школа "Шайо" и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Дейността им е част от деветото издание на курса "Шайо" – специализирана програма за обучение на архитекти в областта на недвижимите културни ценности. Със защитата на проектите приключи шестмесечната работа на "Ателие Видин", фокус на третия семестър от специализираното обучение за архитекти. Неговата цел беше възпитаниците на курса да извървят като екипи целия процес – от изучаването на терен и документирането на обектите, анализа и синтеза до развиването на идеите, създаването на проектите и поставянето им в съвременния урбанистичен контекст.  

Преподавателите оцениха ателието като едно от най-успешните досега. За първи път проектите постигат не само учебни цели, а ще имат и практическо приложение благодарение на сътрудничеството на Община Видин, която планира инвестиции в своите паметници на културата.

За проектите, които представиха по време на "Ателие Видин", е разговорът в ефира на "Нашият ден" с арх. Петър Петров, директор на НИНКН. Той споделя, че участниците в ателието във Видин са поднесли невероятен разказ, свързан с техните проучвания в рамките на града и начина, по който предлагат да бъдат опазени и експонирани в средата, в която се намират.

По неговите думи тези обекти са били проучвани. Новото в случая е, че на базата на заснеманията, които са направени, колегите установяват, че системата не е видима. Не се усеща и не се разбира. Върху рова е изграден площад, портите са малко потънали и не са добре видими в градска среда. "Разхождайки се в града, няма да разберете какво е имало там", казва той.

Идеята на инициативата е да се върне обратно, с подходящите начини, усещането за онази "изключително значима отбранителна система".

В предаването арх. Петров разказва още, че курсът се провежда вече 23 години в България. Той акцентира върху това, че в случая думата "курс" е заблуждаваща и става въпрос за много сериозно академично обучение. 

23 години по-късно – как стоят нещата с обучените кадри у нас?

Според арх. Петър Петров има чувствителна промяна в настроенията, в усещанията и в отношението към наследството, тъй като опазването на наследството не може да бъде "мисия на един или двама души". "Това става с едно всеобщо разбиране, което се изгражда посредством образование", твърди той.

По неговите думи причината у нас да се неглижира културното наследство не е една. "От една страна, имаме много малка дистанция във времето, за да оценим това, което имаме. От друга, ние го разрушаваме, преди да разберем, че е ценно. На много места битува разбирането, че новото е по-добро от старото".

В разговора той сподели и как върви работата по изработването на атлас на недвижимите културни ценности у нас.

"Работа се извършва от един или двама души, нямаме повече ресурс. С техниката, която придобихме тази година, започваме обучение на малкото хора, с които разполагаме, за да можем да дигитализираме най-ценните обекти. Документирането им е от особена важност за последващото опазване. Започваме мониторинг, за да наблюдаваме тези обекти и да познаваме техните проблеми", казва той.

Чуйте разговора в звуковия файл.