Преводът на българска литература в чужбина става все по-често явление. За предизвикателствата и успехите в "Нашият ден" разказва Гергана Панчева от литературна агенция "София". По телефона участие в разговора взе и Ксения Банович, преводач от български на хърватски език, носител на Награда "Перото" за превод на чужд език.
Като представител на единствената агенция у нас, представяща български автори в чужбина, Гергана Панчева казва, че няма единна формула за успеха на дадена книга на международния пазар. Разпространяване, четене, маркетиране са само част от стъпките, които са нужни, за да прескочат българските заглавия пределите на страната.
Панчева заявява, че зад двете години успешна дейност на литературната агенция стоят десетки години усилия на преводачи – българисти, културни институти, центрове, организации.
На базата на своя опит Панчева казва, че понякога нещата около издаването на дадена книга се случват директно. Например в случаите, когато издателят сам прояви търговски интерес. Други заглавия намират своя път чрез огромни усилия, подкрепа и преводаческа работа.
"Първите литературни агенти" – така нарича Панчева преводачите.
Думата взема именно един от тези "литературни агенти", Ксения Банович – преводач на книги като "Случаят Джем" от Вера Мутафчиева, "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов
Банович споделя, че предизвикателствата пред превода на българска литература след дълъг застой са отминали в последните десет години. "Сега вече се утвърдиха българските автори и вече имаме доверието и на публиката, и на издателите, и на критиците", казва Банович.
Най-голямото предизвикателството, според преводача, е в това да убедиш издателя – нещо, което литературната агенция на Гергана Панчева улеснява.
Банович съобщава, че в момента е фокусирала голяма част от усилията си в превода на българска детска литература. Също така допълва, че българската литература е един от трендовете в Хърватия.
Гергана Панчева от своя страна прави бърз обзор на чуждестранните литературни среди – едни са по-гостоприемни, в други пробив се постига по-трудно. "В балканските държави има интерес, но няма устойчива традиция да се издаваме помежду си" – казва литературният агент. – Англоговорящите страни определя като трудни, но много важни пазари. Франция, Германия, Италия, Испания – това са държави, отключващи потенциала за по-далечни пазари."
Панчева изрежда и предстоящите преводни издания на български произведения – сборникът с разкази "Кедер" на Йорданка Белева (Турция), "Остайница" на Рене Карабаш (Италия), "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева (Словения), "Егон и тишината" на Емануил А. Видински (Германия).
В ефира на предаването биват изброени и редица имена на преводачи от английски, френски, немски, испански, чешки и, разбира се, хърватски – хора, които към днешна дата усилено популяризират нашата литература в Европа и в останалия свят.
Панчева разказва за това, което предстои за българската литературна агенция. Акцент е участието на Панаира на книгата в Лондон. За първи път страната ни ще има щанд благодарение на усилията на Светла Дионисиева от Българския културен институт в английската столица и подкрепата на Министерството на културата.
Като позитивна тенденция Гергана Панчева наблюдава появата на нови имена на литературната и издателската сцена – усърдни и любопитни хора, амбицирани да издават български заглавия в чужбина.
И Панчева, и Банович с нетърпение очакват номинациите за Европейската награда за литература. Предстои те да бъдат обявени на 29 февруари.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Заедно с нашите събеседници Максима Боева, Любомир Сапунджиев и Явор Костов Йондин се питаме: Можем ли чрез театъра да преработим травмите от миналото? Какво забравяме и защо често се сблъскваме с баналността на злото? Как театър ни среща със себе си и какво ражда тази среща? Говорим за миналото. Но не просто като исторически факт, а като нещо,..
Спектакълът " Медея " по Еврипид на Народния театър "Иван Вазов" спечели голямата награда "Гран При " на Международния театрален фестивал "Скупи ". Това е19-ото издание на фестивала, който събира театралите в Скопие, Северна Македония. Фестивалното жури отличи постановката на световноизвестното дуо Деклан Донелан и Ник..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички пътища са проектирани така, че да свържат провинциите със столицата. Римската империя създава една от най-разклонените пътни мрежи в историята, която в разцвета си изминава около 80 000 км и превръща..
Творби на една от най-влиятелните личности в съвременното изкуство Деймиън Хърст са представени в изложбата "Императриците". Легендарният британски художник показва новаторските произведения на автора, фокусирани върху красотата, силата и трансформацията. Картините са зашеметяващ спектакъл от цветове и текстури, създаден с помощта на хиляди крила на..
"Поезията ми помага да мина през деня. Тя е моят начин да дишам, да живея, да превърна мрака в нещо, което има форма, звук, смисъл. Пиша всеки ден. Не всичко стига до книга, но не мога без това – както не мога да не дишам." – казва Пейчо Кънев в студиото на "Аларма", където разговаряме за новата му стихосбирка "Лудите кучета на лятото" – книга,..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
На 19 и 20 октомври 2025 г. столицата ще бъде домакин на финалите на ER Champ 2025 – най-голямото международно състезание за ескейп стаи в света...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
