Преводът на българска литература в чужбина става все по-често явление. За предизвикателствата и успехите в "Нашият ден" разказва Гергана Панчева от литературна агенция "София". По телефона участие в разговора взе и Ксения Банович, преводач от български на хърватски език, носител на Награда "Перото" за превод на чужд език.
Като представител на единствената агенция у нас, представяща български автори в чужбина, Гергана Панчева казва, че няма единна формула за успеха на дадена книга на международния пазар. Разпространяване, четене, маркетиране са само част от стъпките, които са нужни, за да прескочат българските заглавия пределите на страната.
Панчева заявява, че зад двете години успешна дейност на литературната агенция стоят десетки години усилия на преводачи – българисти, културни институти, центрове, организации.
На базата на своя опит Панчева казва, че понякога нещата около издаването на дадена книга се случват директно. Например в случаите, когато издателят сам прояви търговски интерес. Други заглавия намират своя път чрез огромни усилия, подкрепа и преводаческа работа.
"Първите литературни агенти" – така нарича Панчева преводачите.
Думата взема именно един от тези "литературни агенти", Ксения Банович – преводач на книги като "Случаят Джем" от Вера Мутафчиева, "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов
Банович споделя, че предизвикателствата пред превода на българска литература след дълъг застой са отминали в последните десет години. "Сега вече се утвърдиха българските автори и вече имаме доверието и на публиката, и на издателите, и на критиците", казва Банович.
Най-голямото предизвикателството, според преводача, е в това да убедиш издателя – нещо, което литературната агенция на Гергана Панчева улеснява.
Банович съобщава, че в момента е фокусирала голяма част от усилията си в превода на българска детска литература. Също така допълва, че българската литература е един от трендовете в Хърватия.
Гергана Панчева от своя страна прави бърз обзор на чуждестранните литературни среди – едни са по-гостоприемни, в други пробив се постига по-трудно. "В балканските държави има интерес, но няма устойчива традиция да се издаваме помежду си" – казва литературният агент. – Англоговорящите страни определя като трудни, но много важни пазари. Франция, Германия, Италия, Испания – това са държави, отключващи потенциала за по-далечни пазари."
Панчева изрежда и предстоящите преводни издания на български произведения – сборникът с разкази "Кедер" на Йорданка Белева (Турция), "Остайница" на Рене Карабаш (Италия), "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева (Словения), "Егон и тишината" на Емануил А. Видински (Германия).
В ефира на предаването биват изброени и редица имена на преводачи от английски, френски, немски, испански, чешки и, разбира се, хърватски – хора, които към днешна дата усилено популяризират нашата литература в Европа и в останалия свят.
Панчева разказва за това, което предстои за българската литературна агенция. Акцент е участието на Панаира на книгата в Лондон. За първи път страната ни ще има щанд благодарение на усилията на Светла Дионисиева от Българския културен институт в английската столица и подкрепата на Министерството на културата.
Като позитивна тенденция Гергана Панчева наблюдава появата на нови имена на литературната и издателската сцена – усърдни и любопитни хора, амбицирани да издават български заглавия в чужбина.
И Панчева, и Банович с нетърпение очакват номинациите за Европейската награда за литература. Предстои те да бъдат обявени на 29 февруари.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
2000 художници, фотографи, архитекти, скулптори и гравьори от цял свят ще представят най-новите си произведения. Събитието се провежда под стъкления купол на "Гран Пале" във френската столица. Панаирът за съвременно изкуство "Арт Капитал" се открива с грандиозно шоу и дефиле на бижутери, които представят най-новата си продукция. В рамките на трите..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален фестивал ще се проведе от 24 до 28 септември 2025 година. Идеята на организаторите е да предложат в ранната есен едно голямо културно събитие на варненци и на гостите на града и така да се удължи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които създават епизодите, разкриват събития и истории, свързани с построяването, архитектите и обитателите на ценните сгради в Стара София. "Идеята за поредицата се роди на базата на две беседи, които..
Представлението "Не се обличай за вечеря" по пиесата на Марк Каполети "Пижама за шестима" е първият опит на режисьорката Максима Боева за ситком. Заедно със сценографа на представлението Киряна Аврониева те се впускат още повече в експеримент със сценичното пространство, като бягат от класическия модел на жанра, който е белязан от "диван по..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
