Преводът на българска литература в чужбина става все по-често явление. За предизвикателствата и успехите в "Нашият ден" разказва Гергана Панчева от литературна агенция "София". По телефона участие в разговора взе и Ксения Банович, преводач от български на хърватски език, носител на Награда "Перото" за превод на чужд език.
Като представител на единствената агенция у нас, представяща български автори в чужбина, Гергана Панчева казва, че няма единна формула за успеха на дадена книга на международния пазар. Разпространяване, четене, маркетиране са само част от стъпките, които са нужни, за да прескочат българските заглавия пределите на страната.
Панчева заявява, че зад двете години успешна дейност на литературната агенция стоят десетки години усилия на преводачи – българисти, културни институти, центрове, организации.
На базата на своя опит Панчева казва, че понякога нещата около издаването на дадена книга се случват директно. Например в случаите, когато издателят сам прояви търговски интерес. Други заглавия намират своя път чрез огромни усилия, подкрепа и преводаческа работа.
"Първите литературни агенти" – така нарича Панчева преводачите.
Думата взема именно един от тези "литературни агенти", Ксения Банович – преводач на книги като "Случаят Джем" от Вера Мутафчиева, "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов
Банович споделя, че предизвикателствата пред превода на българска литература след дълъг застой са отминали в последните десет години. "Сега вече се утвърдиха българските автори и вече имаме доверието и на публиката, и на издателите, и на критиците", казва Банович.
Най-голямото предизвикателството, според преводача, е в това да убедиш издателя – нещо, което литературната агенция на Гергана Панчева улеснява.
Банович съобщава, че в момента е фокусирала голяма част от усилията си в превода на българска детска литература. Също така допълва, че българската литература е един от трендовете в Хърватия.
Гергана Панчева от своя страна прави бърз обзор на чуждестранните литературни среди – едни са по-гостоприемни, в други пробив се постига по-трудно. "В балканските държави има интерес, но няма устойчива традиция да се издаваме помежду си" – казва литературният агент. – Англоговорящите страни определя като трудни, но много важни пазари. Франция, Германия, Италия, Испания – това са държави, отключващи потенциала за по-далечни пазари."
Панчева изрежда и предстоящите преводни издания на български произведения – сборникът с разкази "Кедер" на Йорданка Белева (Турция), "Остайница" на Рене Карабаш (Италия), "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева (Словения), "Егон и тишината" на Емануил А. Видински (Германия).
В ефира на предаването биват изброени и редица имена на преводачи от английски, френски, немски, испански, чешки и, разбира се, хърватски – хора, които към днешна дата усилено популяризират нашата литература в Европа и в останалия свят.
Панчева разказва за това, което предстои за българската литературна агенция. Акцент е участието на Панаира на книгата в Лондон. За първи път страната ни ще има щанд благодарение на усилията на Светла Дионисиева от Българския културен институт в английската столица и подкрепата на Министерството на културата.
Като позитивна тенденция Гергана Панчева наблюдава появата на нови имена на литературната и издателската сцена – усърдни и любопитни хора, амбицирани да издават български заглавия в чужбина.
И Панчева, и Банович с нетърпение очакват номинациите за Европейската награда за литература. Предстои те да бъдат обявени на 29 февруари.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
