Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Дарислав Николов

Дигитализацията на медицината – въпросителни и удивителни

д-р Дарислав Николов
Снимка: БНР

Ако в скоро време ви се е случило да чакате в някой ветровит коридор на поликлиника да ви прегледат за актуалния за сезона грип, сигурно сте се замислили – дали това не може вече да стане от разстояние?

Телемедицината е само един от аспектите, в които се променя медицината. Друг е въпросът дали ще останем доволни, ако алгоритъмът не ни предпише антибиотик, както сме го помолили, за да съкратим с ден-два дискомфорта, а е програмиран да се води от по-общи съображения като това да предпазва човечеството от антибиотична резистентност. 

Ще спечелят ли технологиите битката за по-добро човешко здраве, или все пак трябва да продължим да създаваме лекари, които различават симптом от причина? Не на последно място се питаме как ще се променят ролята на лекаря и връзката му с пациентите? Има ли опасност изкуственият интелект да измести хората? Дигитализацията на медицината е тема на разговора с д-р Дарислав Николов, специализант по анестезиология и интензивно лечение в болница "Пирогов":

"Много може да се каже за набиращия скорост изкуствен интелект и ролята му в медицината. Само позитиви. А негативите са откъм медицинския персонал, защото изкуственият интелект може много бързо и много неприятно да измести качеството на нашата работа. Разбира се, човешкият фактор липсва при ИИ, но, за да може да извлечем максимално позитиви, трябва да работим успоредно с напредващите компютърни науки

На мнение съм, че при напредващите технологии хората трябва да ги използват  и прилагат във всички сфери. А медицината у нас може би разчита на стари слави и отрича (малко или много) новите лечения, препоръките, асоциациите, които ги създават, както и изкуствения интелект, защото смятат, че човешкото е най-силното. Но всъщност работата на човешкото с компютърното може да доведе до много по-добри резултати в лечението и разбира се, в диагностиката на заболяванията."

Д-р Николов сравни изкуствения интелект с блендер за информация, който приготвя вкусно "ястие" и спестява търсенето в Гугъл и четенето на множество статии по дадена тема. Той подчерта, че в полето на превенцията и диагностиката има огромно поле за ИИ – особено при диагностиката на рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво. 

Той коментира и опасенията, че информацията, данните, които се събират, се събират, за да се вреди на хората. Лично той е съгласен да сподели информация в името на общото благо – няма как да се мине без предоставяне на лични данни. 

Д-р Дарислав Николов подчерта обаче, че човешкият фактор е доста важен, защото емпатията и емоциите, които хората изпитват, компютърът никога не може да го изпита, а за пациента е много важно да се чувства разбран и когато говори с лекар, да усеща неговото присъствие. Категоричен е, че на първо място трябва да се поставят здравето и комфортът на пациента.

Как ИИ променя медицинското образование – притесненията и възможностите на дигитализацията – чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимка – Василена Мирчева, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22