Вторият том от поредицата "Метаморфози" – "Архитектурни образи. България през втората половина на 20 век" разгръща в ретроспектива темата за архитектурата от близкото ни минало.
"Архитектурата неизбежно се преустройства, но е изключително важно да запазим паметта за това, което се е случило, преди то да бъде напълно изчезнало. – казва проф. Ташева– За нас е времето на "соца", но за целия останал свят, това е втората половина на 20 век. Архитектурата е нещо, което се ползва дълги години, така че този период в България не отстъпва по нищо на постиженията в другите страни"
Според доц. Мария Давчева: "Архитектурата не бива да се обременява с политико-идеологически въпроси, ако ние не успеем, то поне поколението на нашите деца ще го направи. Да бъдем малко по-обективни, емоционалните спомени оставят трайна следа, но архитектурата не може до безкрай да носи тези спомени."
Изданието припомня в детайли възникването на големите ни морски курорти, в периода, когато се е раждал масовия туризъм. Архитектите ни са били особено отговорни към вписването им в средата, строяло се е бързо, раждат се истински архитектурни шедьоври.
Доц. Мария Давчева и проф. Стела Ташева смятат, че успешните реконструкции на хотелите, според изискванията на днешния туризъм, са тези, които успяват да запазят първоначалния облик на сградите, поне в основни линии. Сред най-запазените ни морски комплекси е например "Албена", където дори след промените, не е допуснато масово безразборно строителство.
Изданието разказва за стойностните архитектурни обекти от втората половина на 20 век във Варна, Бургас и Стара Загора, а историята и намесите в резиденцията "Евксиноград" са най-добрият пример за запазване на архитектурната визия.
"Метаморфози – Архитектурни образи. България през втората половина на 20 век" ще бъде представена на 15 февруари в "Клуба на архитекта" в София. Чуйте доц. Мария Давчева и проф. Стела Ташева в "Какво се случва".
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..
"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..
Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът Денис Мадeн – създателите на новия българо-британски филм "Дяволски игри" – са в студиото на "Артефир". Става ясно, че драматичният трилър, който днес тръгва по кината у нас, е вдъхновен от..
Драматичният театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Взрив" от Елизе Вилк. Постановката по пиесата на съвременната румънска драматуржка е дело на Бюрхан Керим, който е работил по превода на Лора Ненковска. "Модерна гимназия. Таблоидите биха казали, че това е гимназия за..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
