В днешно време, в което изменението на климата и опазването на околната среда стават все по-актуални, важно е да разгледаме ролите на неправителствените организации и бизнес сектора в тази област. За да разберем какво подтиква неправителствените организации към сътрудничество с бизнеса и какви са стратегическите партньорства за опазване на природата, проведохме в "Нашият ден" интервю с Марина Михайлова, ръководител "Корпоративни партньорства" във WWF-България.
Михайлова отчита, че в световен план големите компании и корпорации все повече осъзнават важността на своя принос към опазването на природата.
WWF разграничава два типа бизнеси – тези, които имат значително въздействие върху околната среда, и тези, които са с голямо влияние, голямо количество клиенти и могат да бъдат ползвани като сателити в осведомяването по отношение опазването на природата.
Сътрудничеството между неправителствените организации като WWF и големите компании става чрез стратегически партньорства, т.нар. "трансформационни партньорства'. Те имат за цел да подобрят устойчивостта на бизнеса, като се фокусират върху намаляване на негативното му въздействие върху природата. Примери за това включват намаляване на използването на опаковки, намаляване на пластмасовите отпадъци и оптимизация на мрежите за доставка.
Въпреки това не всички компании са подходящи за стратегическо партньорство. WWF поддържа т. нар. "черен списък" на компаниите, с които няма възможност за сътрудничество поради техния негативен принос към околната среда. "Колкото и да искат да покажат устойчивост, с тях няма никакъв шанс". Пример за такива компании са тези, които се занимават с изкопаеми горива и самолетните компании.
"Бихме съдействали на компании да се пренасочат. Случва се, но процесите са бавни. До момента най-популярната мярка е засаждане на дръвчета. Има много повече неща, които могат да се направят. Засаждането на дръвчета не води до трайни, устойчиви промени за природата. Трябва да пазим това, което вече имаме", твърди Михайлова.
В предаването гостът подчертава, че WWF работи с всички замесени и засегнати страни, включително и с властта. "Работим активно с всички министерства. Иска ни се да има повече политическа воля и отвъд думите да има и реални действия."
Казва, че работата на подобни организации е бавна, "но за да се случат устойчиво промените, е нужно постоянство". Михайлова говори и за "добрите примери" и съмишлениците в лицето на дружества:
"Добър пример е едно електроразпределително дружество. Възстановяваме крайречна гора край град Стамболийски, която е била нелегално сметище. Оттам се изземали инертни маси, брегът е изяден и обезлесен. От няколко години се опитваме да го възстановяваме, така че тази крайречна гора да укрепва бреговете, и го правим съвместно с компанията".
В края на разговора Михайлова посочва, че се надява на по-голяма помощ за неправителствения сектор. Тя дава пример с Румъния, в която има "20% опрощаване на данъците в посока подкрепа на неправителствения сектор".
Следователно, ролята на неправителствените организации като WWF е не само да работят с бизнеса, но и да го насърчават да променя политиките и практиките си в посока на устойчивост и опазване на природата. Този процес може да бъде бавен, но е от съществено значение за постигане на трайни промени.
В заключение стратегическите партньорства между неправителствените организации и бизнеса играят ключова роля в борбата за опазване на природата. Сътрудничеството между тях не само помага за намаляване на отрицателното въздействие на бизнеса върху околната среда, но и насърчава иновациите и устойчивите практики във всяка област на бизнес дейността.
Тервел-Любомир е на възраст, когато повечето младежи са в началото или средата на студентските си години. За разлика от тях, той вече е завършил висшето си образование в Минно-геоложкия университет (МГУ) в София и е успял да регистрира свой стартъп. Неговото начинание е свързано с два от многото му интереси – биотехнологиите и квантовите..
Що е то елитно образование? В технологичното време, в което растат децата, имайки достъп от най-ранна възраст до различни езици, екрани и медии, как се преподава в едно престижно българско училище – разговор в "Нашият ден" с Александър Чакмаков , директор на Първа английска езикова гимназия . По думите на Чакмаков учителството е вътрешно..
Румен Джагаров е млад архитект, който преди време разказа пред нашите слушатели как скицира стари къщи, за да ги съхрани в паметта ни. Той е представител на поколението "Z", отраснал в големия град, но виждащ бъдещето си в малко населено място. За живота си в Ново село, трудностите, но най-вече за хубавите страни, говори самият Румен в рубриката..
Епидемията от СПИН, която започна преди 45 години, остава един от най-големите предизвикателства за медицината. През тези години учени и лекари се стремят към разработването на ефективна ваксина срещу HIV (Human Immunodeficiency Viruses, човешки имуннодефицитни вируси) . Наскоро започнаха клинични изпитания на обещаващи разработки, които могат да..
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските сърдечни операции в Наионалната кардиологична болница . Преди седмица се появи информация, че са спрени детските сърдечни операции в НКБ. По думите на д-р Печилков графикът за извършване на..
Организираното от сдружение "Христо Ботев" Българско неделно училище "Иван Вазов" в Париж отбеляза десет успешни и щастливи години от своето създаване. В..
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските..
Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов представи "Ритъмът на Балканите" – един от най-успешните си концертни проекти, който вече 8..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
