Февруари е месецът на борбата с рака, в който общественото внимание се насочва към следните теми: повишаване на информираността, мерки и дейности за превенция, ранно диагностициране на злокачествените заболявания и тяхното комплексното лечение.
За трета година мотото на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, беше премахването на различията в грижите. Отделни индивиди, правителствени и неправителствени организации се ангажират с дейности за премахване неравенството в достъпа до здравни услуги в областта, базирано на възраст, етническа принадлежност, пол, географско местоположение.
Все още редица хора се сблъскват с бариери и препятствия за получаване на необходимата медицинска грижа. В този контекст разглеждаме данните на Европейската информационна система за рака (ECIS), които сочат, че мъжете са по-засегнатият пол. Според статистиката новите случаи от рак са нараснали с 2,3% в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4% в сравнение с 2020 г.
В "Нашият ден" анализ на данните прави проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел "Управление и координация на програми и проекти" в УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски". Специалистът говори и за един от главните проблеми, които оказват влияние на дългосрочното справяне със злокачествените заболявания у нас – настоящото състояние на Националния раков регистър у нас, който на практика вече не функционира.
За проф. Валерианова данните, подадени от Европейската комисия, са очаквани. В света има нарастване на заболеваемостта и смъртността – това е тенденцията в движението на показателите. Но докато в Западна Европа и в САЩ, в резултат на ефективните скринингови програми, има намаляване на заболеваемостта, това не може да се каже за България.
Дългогодишният ръководител на Националния раков регистър у нас разказва, че той има над 70-годишна история. Отскоро регистърът е присъединен към Националната здравноинформационна система по заповед на Министерството на здравеопазването. От този момент нататък дейността му е неизвестна. Проф. Валерианова заявява, че е отнесла въпроса как се генерират данни към министерството, но още не е получила задоволителен отговор.
"Не знам друга страна в Европа, която да е имала регистър на такова високо ниво по отношение и количеството, и качеството на данните за регистрираните случаи с рак, които се събираха при нас, и която просто да нехае какво се случва с този регистър", казва специалистът и добавя, че предприетите действия спрямо регистъра са нецелесъобразни, не са стратегически и нямат общо с реалността.
Проф. Валерианова разказва, че докато е функционирал активно, регистърът е събирал информация за всички нови случаи на злокачествени заболявания, за лечението, смъртността и друга важна информация, съобразена с над 100 променливи във връзка със заболяването – характеристика, демографски фактори, проведено лечение, географско местонахождение, начин на живот.
Още по-трагична, по думите на специалиста, е загубата на базата данни, включваща над 1 млн. записа на случаи. На тази основа са осъществявани най-различни анализи – за страната, за отделно населено място, проучване на рискови фактори, епидемиологични проучвания, работа с пациенти, организации, министерства, държавни органи.
Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), прогнозата за държавите членки на ЕС е следната: 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването, преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.
Проф. Валерианова заявява, че в България ситуацията понастоящем е същата като в Европа. "При нас проблемът в основата си е свързан с активното действие на програмата за борба с рака, която се прие, с отпускането на средства във връзка с тази програма и най вече със скрининговите програми."
Специалистът акцентира върху същественото объркване, според което скрининговите програми се идентифицират с пакета за превенция, заплатен от НЗОК. По този начин никакви пари не се насочват към тези програми и няма как да бъдат предотвратявани злокачествените заболявания.
Покрай пилотно проучване по програмата "Спри и се прегледай", спонсорирана от Европейската комисия, е бил създаден скринингов регистър. Той е работил в тясна връзка с Националния раков регистър.
Разговорът завършва с очакване на отговорите, зададени към министъра на здравеопазването – за бъдещето на регистъра и програмите за скрининг, без които специалистите и обществото не могат да се борят с високите нива на заболеваемост.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл:
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите..
Антония Дончева и Стефан Караманов печелят вниманието на публиката, независимо от сцената, мястото или обкръжението. Двамата са с поне ход напред, с уважение и точна преценка за противника в играта. Като двойка в живота, бизнеса и творчеството – Антония и Стефан създават своя Замък за настолни игри и привличат отбрана публика. Последната познава..
Това издание на "Terra Култура" посвещаваме на спасителите на ежедневието – хората, чието мислене се простира отвъд удобството на безразличието. Един от тях е Георги Златинов , който е в основата на това с. Делчево да се превърне в най-чистото село, а Гоце Делчев – в най-чистия град. Усилията да организира почистването и залесяването на цели..
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
