В месеца на борбата с рака – какво се случва с раковия регистър у нас?

Февруари е месецът на борбата с рака, в който общественото внимание се насочва към следните теми: повишаване на информираността, мерки и дейности за превенция, ранно диагностициране на злокачествените заболявания и тяхното комплексното лечение.

За трета година мотото на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, беше премахването на различията в грижите. Отделни индивиди, правителствени и неправителствени организации се ангажират с дейности за премахване неравенството в достъпа до здравни услуги в областта, базирано на  възраст, етническа принадлежност, пол, географско местоположение.

Все още редица хора се сблъскват с бариери и препятствия за получаване на необходимата медицинска грижа. В този контекст разглеждаме данните на Европейската информационна система за рака (ECIS), които сочат, че мъжете са по-засегнатият пол. Според статистиката новите случаи от рак са нараснали с 2,3% в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4% в сравнение с 2020 г.

В "Нашият ден" анализ на данните прави проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел "Управление и координация на програми и проекти" в УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски". Специалистът говори и за един от главните проблеми, които оказват влияние на дългосрочното справяне със злокачествените заболявания у нас – настоящото състояние на Националния раков регистър у нас, който на практика вече не функционира.

За проф. Валерианова данните, подадени от Европейската комисия, са очаквани. В света има нарастване на заболеваемостта и смъртността – това е тенденцията в движението на показателите. Но докато в Западна Европа и в САЩ, в резултат на ефективните скринингови програми, има намаляване на заболеваемостта, това не може да се каже за България.

Дългогодишният ръководител на Националния раков регистър у нас разказва, че той има над 70-годишна история. Отскоро регистърът е присъединен към Националната здравноинформационна система по заповед на Министерството на здравеопазването. От този момент нататък дейността му е неизвестна. Проф. Валерианова заявява, че е отнесла въпроса как се генерират данни към министерството, но още не е получила задоволителен отговор.

"Не знам друга страна в Европа, която да е имала регистър на такова високо ниво по отношение и количеството, и качеството на данните за регистрираните случаи с рак, които се събираха при нас, и която просто да нехае какво се случва с този регистър", казва специалистът и добавя, че предприетите действия спрямо регистъра са нецелесъобразни, не са стратегически и нямат общо с реалността.

Проф. Валерианова разказва, че докато е функционирал активно, регистърът е събирал информация за всички нови случаи на злокачествени заболявания, за лечението, смъртността и друга важна информация, съобразена с над 100 променливи във връзка със заболяването – характеристика, демографски фактори, проведено лечение, географско местонахождение, начин на живот.

Още по-трагична, по думите на специалиста, е загубата на базата данни, включваща над 1 млн. записа на случаи. На тази основа са осъществявани най-различни анализи – за страната, за отделно населено място, проучване на рискови фактори, епидемиологични проучвания, работа с пациенти, организации, министерства, държавни органи.

Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), прогнозата за държавите членки на ЕС е следната:  31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването, преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.

Проф. Валерианова заявява, че в България ситуацията понастоящем е същата като в Европа. "При нас проблемът в основата си е свързан с активното действие на програмата за борба с рака, която се прие, с отпускането на средства във връзка с тази програма и най вече със скрининговите програми."

Специалистът акцентира върху същественото объркване, според което скрининговите програми се идентифицират с пакета за превенция, заплатен от НЗОК. По този начин никакви пари не се насочват към тези програми и няма как да бъдат предотвратявани злокачествените заболявания.

Покрай пилотно проучване по програмата "Спри и се прегледай", спонсорирана от Европейската комисия, е бил създаден скринингов регистър. Той е работил в тясна връзка с Националния раков регистър.

Разговорът завършва с очакване на отговорите, зададени към министъра на здравеопазването – за бъдещето на регистъра и програмите за скрининг, без които специалистите и обществото не могат да се борят с високите нива на заболеваемост.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл: