Възможно ли е? – попитахме акад. Владимир Овчаров, автор на книга с послания за дълголетие и достойни старини. С опитния преподавател по анатомия говорихме за начина ни на живот и вредните навици, които ни състаряват, за състояния като самота, отчуждение, раздразнителност.
Основна тема бе и изкуственият интелект (ИИ), ползите и рисковете от неговото приложение в медицината. Разбира се, още е рано за категорични прогнози, но очакванията, свързани с прилагането ИИ са оптимистични: да подпомага двигателната активност на инвалидизирани хора, да възвръща зрението, слуха, речовите, сетивните и сензитивни функции. Проблемите и страховете от ИИ и неговата универсална приложимост, също не са малко: ще запази ли човекът своя контрол и водеща роля, ще има ли изкуственият интелект морал, ще спазва ли някакви етични норми? Въпроси без отговор, все още.
В хода на поредния брой "За здравето" не успяхме да включим в дискусията акад. Лъчезар Трайков, който в статия дава своята прогноза: "Дали изкуственият интелект ще има морал и етика зависи от самите нас" – твърди неврологът и доскорошен ректор на МУ, София.
Към дебатите в студиото обаче се присъедини проф. Димитър Петков – изпълнителен директор на болница "Света Екатерина". Известният кардиохирург също изрази своите очаквания от прилагането на ИИ, но имаше и няколко други повода за разговор с него.
Първият от тях – лицензираната хеликоптерна площадка на покрива на болницата, на която през седмицата кацна машина на словашкия HEMS, за да докара пострадал скиор от Банско. Вторият повод бе да проследим състоянието на двамата пациенти с трансплантирано и с изкуствено сърце. За радост те се подобряват, като единият от тях вече е изписан, а на другия предстои прибирането у дома в най-скоро време. Впрочем проф. Димитър Петков ще бъде наш гост в изданието на 17 февруари 2024 г.
А във финалните щрихи на здравното предаване академик Овчаров отправи своите съвети към по-възрастната аудитория за здравословен начин на живот, за двигателна и умствена активност, за упражняване на достъпен спорт и най-вече – за постоянно общуване и позитивни нагласи.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
