Дали обществото е станало по-нетолерантно, или просто е започнало да забелязва дискриминацията? Може ли светът да се научи да не дискриминира на база религия, етнос, полова ориентация, външни белези, интереси и възгледи – разговор в "Нашият ден" за (не)любовта с Мария Алкалай, обучител и консултант в сферата на социалното включване, правата на човека и многообразието.
Според госта на предаването към днешна дата хората имат по-добра чувствителност, разбиране и способност да разпознават ситуации, в които са обект на предразсъдък.
Дискриминацията Алкалай определя като "стъпка в поредица от фактори в социалното общуване, в които при равни други условия един човек получава или не получава нещо, което на другите се дава". Дискриминацията е свързана с личното преживяване. По думите на специалиста, когато човек е изложен на многообразието, и се среща с различията, постепенно те придобиват по-комфортна форма. Затвореният живот "в балон" и безкритичното приемане на информация от социалните мрежи водят до обратния ефект – заучаване на готови фрази и стереотипи, които отхвърлят толерантността.
Алкалай обръща внимание на факта, че в определени условия стереотипите са полезни. Прибягваме до тях в ситуации, в които трябва да вземем бързо решение, но средата е непозната или информацията недостатъчна.
"Когато обаче стереотипът, бидейки някакъв обобщен образ, се слага като етикет на група и казва – всички хора, които са в тази група, са такива, еднакви, и те са нещо, което аз не харесвам, не одобрявам, не приемам, не познавам – комбинацията от стереотипа и предразсъдъка стига до дискриминация", обяснява социалният консултант.
Алкалай набляга на говоренето и личния контакт като средства срещу омразата. В работата си специалистът често консултира съдии, прокурори, полицаи, надзиратели в затвора – хора, които се занимават с правораздаване. Част от обучението на тези хора е на тема антидискриминация, защото всеки би искал, когато стигне до тази система, да получи справедливост и правосъдие.
Според консултанта динамичната среда, която предлага Европа, е много подходяща за преодоляване на предразсъдъците. Свободното движение, срещите с различни хора, нетипичните ситуации дават "храна за размисъл", която може да доведе до промяна в индивидуалния светоглед. За ситуациите, които само потвърждават стереотипите, тя допълва, че тези, универсални за дадена група, характеристики могат да се приемат само като процент от общата картина.
Хората с бежански, емигрантски произход категоризираме като чужди и различни, но моментът, в който излезем извън границите на България, ние ставаме различните, казва консултантът. За съжаление, страховете на хората биват експлоатирани в публичното пространство. Алкалай акцентира върху важното умение да се отсява информацията в дигиталния свят.
Според госта никой не е защитен от военни конфликти и природни бедствия. Българите не са неуязвими, винаги може да ни сполети кризисна ситуация и на следващия ден да се превърнем в емигранти, заявява Алкалай. А хората, които срещнем, може да нямат добро мнение за нас.
"Толерантността не толкова се учи, колкото се озарява с нея. Тя идва със срещите. Всички сме еднакви в своето различие", казва консултантът. Идентичност като самоличност и идентичност като уникалност – така разглежда Алкалай въпроса за общия групов знаменател и мястото на отделния индивид в него.
Рецептата да станем по-приемащи? "Доза емпатия и допускане, че нямаме всички отговори, не знаем цялата истина и може нещо да научим", по думите на специалиста.
Все пак толерантността има граници и те могат да са индивидуални за всеки човек: "Няма безгранична свободия и толерантността не е безгранична. Въпросът е, когато поставиш граница, тя да не те овластява да правиш неща, с които вредиш на другите", казва Алкалай и добавя, че "границата е там, където действието или бездействието нарушава нечии права".
Колкото до свободата на словото – то е неприкосновено до момента, в който не наруши нечии човешки права чрез език на омразата и призив към агресия.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
