Дали обществото е станало по-нетолерантно, или просто е започнало да забелязва дискриминацията? Може ли светът да се научи да не дискриминира на база религия, етнос, полова ориентация, външни белези, интереси и възгледи – разговор в "Нашият ден" за (не)любовта с Мария Алкалай, обучител и консултант в сферата на социалното включване, правата на човека и многообразието.
Според госта на предаването към днешна дата хората имат по-добра чувствителност, разбиране и способност да разпознават ситуации, в които са обект на предразсъдък.
Дискриминацията Алкалай определя като "стъпка в поредица от фактори в социалното общуване, в които при равни други условия един човек получава или не получава нещо, което на другите се дава". Дискриминацията е свързана с личното преживяване. По думите на специалиста, когато човек е изложен на многообразието, и се среща с различията, постепенно те придобиват по-комфортна форма. Затвореният живот "в балон" и безкритичното приемане на информация от социалните мрежи водят до обратния ефект – заучаване на готови фрази и стереотипи, които отхвърлят толерантността.
Алкалай обръща внимание на факта, че в определени условия стереотипите са полезни. Прибягваме до тях в ситуации, в които трябва да вземем бързо решение, но средата е непозната или информацията недостатъчна.
"Когато обаче стереотипът, бидейки някакъв обобщен образ, се слага като етикет на група и казва – всички хора, които са в тази група, са такива, еднакви, и те са нещо, което аз не харесвам, не одобрявам, не приемам, не познавам – комбинацията от стереотипа и предразсъдъка стига до дискриминация", обяснява социалният консултант.
Алкалай набляга на говоренето и личния контакт като средства срещу омразата. В работата си специалистът често консултира съдии, прокурори, полицаи, надзиратели в затвора – хора, които се занимават с правораздаване. Част от обучението на тези хора е на тема антидискриминация, защото всеки би искал, когато стигне до тази система, да получи справедливост и правосъдие.
Според консултанта динамичната среда, която предлага Европа, е много подходяща за преодоляване на предразсъдъците. Свободното движение, срещите с различни хора, нетипичните ситуации дават "храна за размисъл", която може да доведе до промяна в индивидуалния светоглед. За ситуациите, които само потвърждават стереотипите, тя допълва, че тези, универсални за дадена група, характеристики могат да се приемат само като процент от общата картина.
Хората с бежански, емигрантски произход категоризираме като чужди и различни, но моментът, в който излезем извън границите на България, ние ставаме различните, казва консултантът. За съжаление, страховете на хората биват експлоатирани в публичното пространство. Алкалай акцентира върху важното умение да се отсява информацията в дигиталния свят.
Според госта никой не е защитен от военни конфликти и природни бедствия. Българите не са неуязвими, винаги може да ни сполети кризисна ситуация и на следващия ден да се превърнем в емигранти, заявява Алкалай. А хората, които срещнем, може да нямат добро мнение за нас.
"Толерантността не толкова се учи, колкото се озарява с нея. Тя идва със срещите. Всички сме еднакви в своето различие", казва консултантът. Идентичност като самоличност и идентичност като уникалност – така разглежда Алкалай въпроса за общия групов знаменател и мястото на отделния индивид в него.
Рецептата да станем по-приемащи? "Доза емпатия и допускане, че нямаме всички отговори, не знаем цялата истина и може нещо да научим", по думите на специалиста.
Все пак толерантността има граници и те могат да са индивидуални за всеки човек: "Няма безгранична свободия и толерантността не е безгранична. Въпросът е, когато поставиш граница, тя да не те овластява да правиш неща, с които вредиш на другите", казва Алкалай и добавя, че "границата е там, където действието или бездействието нарушава нечии права".
Колкото до свободата на словото – то е неприкосновено до момента, в който не наруши нечии човешки права чрез език на омразата и призив към агресия.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
