Дали обществото е станало по-нетолерантно, или просто е започнало да забелязва дискриминацията? Може ли светът да се научи да не дискриминира на база религия, етнос, полова ориентация, външни белези, интереси и възгледи – разговор в "Нашият ден" за (не)любовта с Мария Алкалай, обучител и консултант в сферата на социалното включване, правата на човека и многообразието.
Според госта на предаването към днешна дата хората имат по-добра чувствителност, разбиране и способност да разпознават ситуации, в които са обект на предразсъдък.
Дискриминацията Алкалай определя като "стъпка в поредица от фактори в социалното общуване, в които при равни други условия един човек получава или не получава нещо, което на другите се дава". Дискриминацията е свързана с личното преживяване. По думите на специалиста, когато човек е изложен на многообразието, и се среща с различията, постепенно те придобиват по-комфортна форма. Затвореният живот "в балон" и безкритичното приемане на информация от социалните мрежи водят до обратния ефект – заучаване на готови фрази и стереотипи, които отхвърлят толерантността.
Алкалай обръща внимание на факта, че в определени условия стереотипите са полезни. Прибягваме до тях в ситуации, в които трябва да вземем бързо решение, но средата е непозната или информацията недостатъчна.
"Когато обаче стереотипът, бидейки някакъв обобщен образ, се слага като етикет на група и казва – всички хора, които са в тази група, са такива, еднакви, и те са нещо, което аз не харесвам, не одобрявам, не приемам, не познавам – комбинацията от стереотипа и предразсъдъка стига до дискриминация", обяснява социалният консултант.
Алкалай набляга на говоренето и личния контакт като средства срещу омразата. В работата си специалистът често консултира съдии, прокурори, полицаи, надзиратели в затвора – хора, които се занимават с правораздаване. Част от обучението на тези хора е на тема антидискриминация, защото всеки би искал, когато стигне до тази система, да получи справедливост и правосъдие.
Според консултанта динамичната среда, която предлага Европа, е много подходяща за преодоляване на предразсъдъците. Свободното движение, срещите с различни хора, нетипичните ситуации дават "храна за размисъл", която може да доведе до промяна в индивидуалния светоглед. За ситуациите, които само потвърждават стереотипите, тя допълва, че тези, универсални за дадена група, характеристики могат да се приемат само като процент от общата картина.
Хората с бежански, емигрантски произход категоризираме като чужди и различни, но моментът, в който излезем извън границите на България, ние ставаме различните, казва консултантът. За съжаление, страховете на хората биват експлоатирани в публичното пространство. Алкалай акцентира върху важното умение да се отсява информацията в дигиталния свят.
Според госта никой не е защитен от военни конфликти и природни бедствия. Българите не са неуязвими, винаги може да ни сполети кризисна ситуация и на следващия ден да се превърнем в емигранти, заявява Алкалай. А хората, които срещнем, може да нямат добро мнение за нас.
"Толерантността не толкова се учи, колкото се озарява с нея. Тя идва със срещите. Всички сме еднакви в своето различие", казва консултантът. Идентичност като самоличност и идентичност като уникалност – така разглежда Алкалай въпроса за общия групов знаменател и мястото на отделния индивид в него.
Рецептата да станем по-приемащи? "Доза емпатия и допускане, че нямаме всички отговори, не знаем цялата истина и може нещо да научим", по думите на специалиста.
Все пак толерантността има граници и те могат да са индивидуални за всеки човек: "Няма безгранична свободия и толерантността не е безгранична. Въпросът е, когато поставиш граница, тя да не те овластява да правиш неща, с които вредиш на другите", казва Алкалай и добавя, че "границата е там, където действието или бездействието нарушава нечии права".
Колкото до свободата на словото – то е неприкосновено до момента, в който не наруши нечии човешки права чрез език на омразата и призив към агресия.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София. Кукленият спектакъл е част от Фестивала за улични изкуства "6Fest" , а входът е свободен . Театър "Гестус" е създаден като малка частна театрална формация с репертоар от представления само за..
Благотворителен концерт под надслов "Да помогнем на Тани" предстои в Летния театър в Бургас. Събитието е в подкрепа на 17-годишната Таня Сурчева, която вече девет години води тежка битка с рядък злокачествен мозъчен тумор. За да бъде извършена нова животоспасяваща операция, семейството ѝ се нуждае от 35 хиляди евро. Именно с тази цел бургазлии..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg