Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антарктика – непознатата южна земя

Гл. ас. Гергана Георгиева, Ани Костова, Васил Гурев и доц. Весела Евтимова (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя (Тера аустралис инкогнита). Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. 

България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по-бързо да стигнат до своите отговори, заяви в предаването "Следобед за любопитните" хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя.

На Антарктида отидохме с идеята да инсталираме първата българска сеизмична станция, за да може да работи постоянно там, съобщи в предаването физикът гл. ас. Гергана Георгиева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Следващата година тя отново ще бъде част от българската експедиция до ледения континент, тъй като вече е изготвен проект, за който са намерени и средства. Планирано е поставянето на още една сеизмична станция на един от съседните острови, сподели още Георгиева.

11 пъти е участвал в български експедиции до ледения континент ядреният физик Васил Гурев. Антарктида е едно удивително място с невероятна природа и условия и съвсем доскоро е ненаселен район, сподели Гурев. В началото е ходил по една-две седмици, без да среща никого. За първата българската къщичка – "куцото куче", специфичните условия и трудности за живот и работа и за ледниците, които запечатват информация за отделните периоди, живота и неговото развитие, разказва физикът. Това може да подпомогне изследването на климатичните промени през годините. В началото изследователската работа се осъществява с използването на класическите средства на геодезията, а днес има нови методи и постижения в изследването на ледения континент.

Благодарение на полярните програми, които се развиват през годините, се увеличават и възможностите за нови изследвания и работа на млади учени. Повече за опита и работата на доц. Весела Евтимова, гл. ас. Гергана Георгиева и ядрения физик Васил Гурев , чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05

Световно изложение показва иновациите в областта на водорода в Хамбург

В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..

публикувано на 21.10.25 в 14:25