Кое днес е журналистика и кое пропаганда?
В деня, в който научихме за смъртта на Алексей Навални, разговаряме с доц. Георги Лозанов, медиен експерт и преподавател по журналистика за отгласите, които имаше интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин. Според доц. Лозанов това интервю осигури максимален медиен комфорт на руския президент, опитвайки се да го представи в най-добрата му светлина. Защо това не е журналистика, а пропаганда, обяснява доц. Георги Лозанов и добавя още:
Жестът на Навални
"През 2021 година, се опитаха да убият Навални, като го отравят с Новичок и това беше доказано в Германия, където той отиде да се лекува. Не го убиха, а го отровиха, поради некадърността на самите изпълнители, както си личи от филма на Христо Грозев. Работата е там, че след това Навални абсолютно доброволно, вместо да остане в Германия, се върна в Русия с ясното съзнание, че това няма как да свърши добре. Може да се каже, че той сам себе си предаде в жертва, за да може на негов гръб да се види какво представлява зловещата съветска власт и зловещата диктатура на Путин.
Тогава още не беше започнала войната в Украйна и затова я нямаше тази видимост. И може да се каже, че той сам, през собствения си живот, даде образ на зловещата същност на една от най-страшните диктатури на планетата, дори ако не и най-страшната. И това е особен героичен акт, който той извърши, за да докаже чрез собствената си съдба, че срещу човечеството стои един престъпник."
Посланието на Навални е хората да се обединят
"Хубаво е това послание да се чуе и в България, защото към момента, както става ясно от интервюто с Путин, никоя държава в Европа не е напълно защитена от неговата агресия. Имаше явни заплахи и това още повече се отнася за България. А той в България ще дойде по един много прост начин. Няма нужда да нападне през граница. Достатъчно е ние тук сами да изберем пропутинско правителство, което не мисля, че е невъзможно. И затова е много важно смъртта на Алексей Навални, убийството на Алексей Навални да прозвучи в главата на българския избирател като гонг."
Обезкървеното интервю
"Първото ми впечатление е, че това, естествено, беше едно пиарско интервю, добре организирано отдавна и че най-после са намерили един тъй наречен "западен журналист", който да иска да отиде в Москва с почести и да води разговор с този диктатор с окървавени ръце, все едно че той не е такъв, все едно, че е просто редови събеседник, който да си каже какво мисли по въпросите. Това не е просто журналистика, при която се води разговор с един световен лидер. Тук става дума за огромни престъпления, все едно да водиш такъв разговор с шеф на терористична организация."
Има нужда от сърдита журналистика
"В съвременния свят една от големите задачи, ако не и първата за журналистиката, е да се бори с пропагандата. А журналистиката може да се бори с пропагандата, разбира се, не с контрапропаганда, защото това ще я превърне нея самата в пропаганда, а само с факти и с истини, и с непрестанно припомняне на биографии, на бекграунд, на това кой кое и какво извършва, а не да стои в тази мъгла, в която всеки да може да се самопредстави, както иска, и журналистът срещу него да му създаде комфорт. Най-голямата беда на журналистиката и нейният професионален срив е в комфорта, който създава на властници и на престъпници. Говоря за поуки, които трябва да си направи и българската журналистика, разбира се. Светът е такъв в момента, че журналистическата работа е работа на сърдити хора, на работа с гняв. С гняв трябва да се упражнява професията, защото в момента злото е в голяма експанзия по много линии."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Даниел Ненчев, БНР
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg