За квантовите компютри и технологии и България е темата на разговора с докторанта по физика Иво Михов. Не само у нас, но и в много държави по света вече има създадени квантови компютри, но са необходими много средства, за да могат те практически да навлязат в масова употреба, уточни Михов.
"В началото при използването на днешните компютри е съществувал същият проблем – множество грешки при експлоатацията на технологиите, този процес се наблюдава днес и при квантовите компютри. – разясни физикът. – В момента технологията е достъпна само за специалистите, които извършват различни тестове и отстраняват грешките, но съвсем скоро ще приключи изработването на различни алгоритми, които ще подпомогнат навлизането на квантовия компютър в реалния живот. В нормалния компютър имаме битове, които могат да заемат нула или едно, докато в квантовия компютър имаме кюбити, които могат да заемат нула, едно, или всяка стойност по между тях", разясни в предаването "Следобед за любопитните" Иво Михов.
Това предполага и много по-обширни дейности и работа, която може в бъдеще да се извършва с квантовия компютър. Квантови компютри се използват вече за направата на по-добри лекарства, за изработка на нов тип молекули и на нови типове материали. В бъдеще квантовите компютри ще намерят широко приложение в различни области на живота на човека, чрез създаването на различни усъвършенствани алгоритми, прогнозира Иво Михов. В света вече компютри създават литературни текстове за секунди или минути и това е също едно бъдещо приложение на новия тип компютър.
Квантовите сензори са една технология, която ще промени живота ни, прогнозира докторантът по физика Иво Михов. Те са три порядъка по-чувствителни, отколкото тези, които използваме в момента. Те ще бъдат в основата на различни производства в бъдеще. Чрез тези сензори ще могат да се изследват много по-детайлно от мозъчната дейност до руините в даден район, допълни той. В Центъра за квантови технологии към СУ "Климент Охридски" има отделни групи колеги, които се занимават с квантовите сензори, технологии и компютри, уточни Михов.
"Един квантов феномен – много нови възможности за квантовите технологии и спектроскопия". С тази презентация докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" спечели годишната докторантска стипендия на фондация "Карол Знание" в началото на тази година.
В изключително силен финал докторантът с научен ръководител акад. Николай В. Витанов получи подкрепата на журито, като представи "Смайващо наблюдение при лоренциановите импулси".
Подробности – в звуковия файл.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg