За квантовите компютри и технологии и България е темата на разговора с докторанта по физика Иво Михов. Не само у нас, но и в много държави по света вече има създадени квантови компютри, но са необходими много средства, за да могат те практически да навлязат в масова употреба, уточни Михов.
"В началото при използването на днешните компютри е съществувал същият проблем – множество грешки при експлоатацията на технологиите, този процес се наблюдава днес и при квантовите компютри. – разясни физикът. – В момента технологията е достъпна само за специалистите, които извършват различни тестове и отстраняват грешките, но съвсем скоро ще приключи изработването на различни алгоритми, които ще подпомогнат навлизането на квантовия компютър в реалния живот. В нормалния компютър имаме битове, които могат да заемат нула или едно, докато в квантовия компютър имаме кюбити, които могат да заемат нула, едно, или всяка стойност по между тях", разясни в предаването "Следобед за любопитните" Иво Михов.
Това предполага и много по-обширни дейности и работа, която може в бъдеще да се извършва с квантовия компютър. Квантови компютри се използват вече за направата на по-добри лекарства, за изработка на нов тип молекули и на нови типове материали. В бъдеще квантовите компютри ще намерят широко приложение в различни области на живота на човека, чрез създаването на различни усъвършенствани алгоритми, прогнозира Иво Михов. В света вече компютри създават литературни текстове за секунди или минути и това е също едно бъдещо приложение на новия тип компютър.
Квантовите сензори са една технология, която ще промени живота ни, прогнозира докторантът по физика Иво Михов. Те са три порядъка по-чувствителни, отколкото тези, които използваме в момента. Те ще бъдат в основата на различни производства в бъдеще. Чрез тези сензори ще могат да се изследват много по-детайлно от мозъчната дейност до руините в даден район, допълни той. В Центъра за квантови технологии към СУ "Климент Охридски" има отделни групи колеги, които се занимават с квантовите сензори, технологии и компютри, уточни Михов.
"Един квантов феномен – много нови възможности за квантовите технологии и спектроскопия". С тази презентация докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" спечели годишната докторантска стипендия на фондация "Карол Знание" в началото на тази година.
В изключително силен финал докторантът с научен ръководител акад. Николай В. Витанов получи подкрепата на журито, като представи "Смайващо наблюдение при лоренциановите импулси".
Подробности – в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg