Заглавието на класическия френски филм може универсално да илюстрира редица житейски неволи, включително и здравословни. Затова нарекохме така срещата в ефир с проф. Димитър Петков – кардиохирург, изпълнителен директор на болница "Света Екатерина". Акцентирахме върху фазите на сърдечно-съдовата патология и момента, в който няма друго решение на проблема, освен хирургичния.
Опитният кардиохирург проф. Димитър Петков коментира напредъка на трансплантологията – процес, в който нашият гост активно участва. Отговорихме и на въпроса защо понякога сърцето на донор не е подходящо за трансплантиране на нуждаещ се пациент. "Просто несъвместимост, това е основната причина" – подчерта проф. Петков и изтъкна важността на изследванията преди извършване на трансплантация. Както и строгите правила при провеждането на следоперативната терапия.
Не отминахме и постиженията в прилагането на класическите и инвазивните методи в кардиологията и кардиохирургията. И подчертахме съизмеримостта на професионализма на българските лекари с тези от други напреднали държави. "Ако навремето САЩ и няколко техни емблематични болници бяха "отличници" в кардиохирургията, то днес големите постижения и добрите новини са европейски", подчерта гостът.
Кога се налага оперативно лечение, как се живее с изкуствено сърце, със стент или байпас? – попитахме проф. Д. Петков. И в отговорите му разчетохме не само съветите на опитен лекар, но и по-достъпни послания за природосъобразен начин на живот, движение и спорт, умереност в храненето. И разбира се, бързата ни реакция и намиране на квалифицирана медицинска помощ още при първите симптоми на сърдечна слабост или аномалии.
Говорихме още и за лъжите, за фалшивите новини и внушения в медицината и в здравеопазването като цяло. Цитирахме редица случаи, в които се използват имената на известни лекари за фалшива реклама на медикамент или процедура.
Проф. Димитър Петков цитира и коментира определени неистини за болницата, която управлява, тиражирани в медиите…
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
