Картата е част от продукцията на учените от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките в последователните им усилия да направят видими за широката публика изследванията и постиженията в изучаването на огромното като въздействие и обхват дело на славянските първоучители върху културната история на европейските народи. Тя показва подлежащите на локализация места на паметта, представени в сборника "Кирило-методиевските места на паметта в българската култура".
Сборникът е резултат от работата на българските учени по проект, допринасящ за изграждането на Европейския културен маршрут "Кирил и Методий", който е част от виртуалния клъстер "Кирилометодикон".
Многобройни са материалните и нематериалните културни обекти, свързани с паметта за светите братя, които са неотменна част от духовния живот, всекидневния бит и националната ни идентичност. Писмени паметници, изображения, произведения на изкуствата, наименования на храмове, училища и културни институции и пр. разказват една история, която продължава и която заслужава да бъде позната и почетена от съвремието.
В по-далечна, но осъществима перспектива е и реалното активизиране на кирило-методиевските места на паметта като културно-туристически маршрути със стопански принос.
В предаването "За думите" в навечерието на 14 февруари, Успение Кирилово, разговаряхме с проф. Славия Бърлиева и доц. Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център.
Чуйте записа в звуковия файл
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
