Картата е част от продукцията на учените от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките в последователните им усилия да направят видими за широката публика изследванията и постиженията в изучаването на огромното като въздействие и обхват дело на славянските първоучители върху културната история на европейските народи. Тя показва подлежащите на локализация места на паметта, представени в сборника "Кирило-методиевските места на паметта в българската култура".
Сборникът е резултат от работата на българските учени по проект, допринасящ за изграждането на Европейския културен маршрут "Кирил и Методий", който е част от виртуалния клъстер "Кирилометодикон".
Многобройни са материалните и нематериалните културни обекти, свързани с паметта за светите братя, които са неотменна част от духовния живот, всекидневния бит и националната ни идентичност. Писмени паметници, изображения, произведения на изкуствата, наименования на храмове, училища и културни институции и пр. разказват една история, която продължава и която заслужава да бъде позната и почетена от съвремието.
В по-далечна, но осъществима перспектива е и реалното активизиране на кирило-методиевските места на паметта като културно-туристически маршрути със стопански принос.
В предаването "За думите" в навечерието на 14 февруари, Успение Кирилово, разговаряхме с проф. Славия Бърлиева и доц. Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център.
Чуйте записа в звуковия файл
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
