Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Казбата – старото, но туптящо сърце на град Алжир

Центърът на столицата на Алжир – Алже, както я наричат местните, прилича повече на типично френски град от 19 век с красивите си и изискани сгради, прави булеварди и отлично аранжирани паркове. Новите квартали по нищо не се отличават от българските с класически панелки и стихийно застрояване.

Но ако искате да се потопите в атмосферата на старинен алжирски град не е необходимо да се отдалечавате. Просто вземете метрото до площад Place des Martyrs (Площад на мъчениците). За да научите повече, наемете гид. В случай, че не сте се сетили да го направите предварително, на място има изобилие от момчета с приличен английски, френски и дори руски. Видях, че разхождат и китайци, но се съмнявам чак да говорят мандарин.


Чрез местна туристическа агенция ние попаднахме на изключителен чешит, който е израснал в Казбата – така се нарича крепостта към стария град. Той се яви в национална алжирска носия и с мандол на гръб. Това е голяма и плоска мандолина, на която в края на обиколката ни посвири. И понеже е местна знаменитост, на всеки няколко крачки гидът ни или почтително целуваше ръка на възрастен минувач, или се прегръщаше с някой младеж. Което ни показа, че за него тайни в Казбата няма.

Крепостта е построена върху руините на древния финикийски град Икосиум. През средните векове тук са върлували пирати. В началото на XVII век в града е имало над 25 000 роби. Един от тях бил капитанът от испанския кралски флот Мигел Сервантес де Сааведра, бъдещият автор на "Дон Кихот". По време на алжирската борба за независимост (1954-1962) в дебрите на Казбата е била разположена щабквартирата на Фронта за национално освобождение. От 1992-а мястото влиза в съкровищницата на ЮНЕСКО. Няколко години по-късно агенция Ройтерс алармира, че историческата ценност е изключително запусната и тъне в разруха. Проблемът е в изключителната й пренаселеност. Никой не знае точно колко души живеят там 40 или 70 хиляди.


Алжирската забележителност придобива световна известност, когато британската група The Clash през 1982 година пуска парчето Rock the Casbah, което стига до 8 място в американските класации.

Дори местните не препоръчват да обикаляте из Казбата по тъмно. Най-малкото може да се изгубите в кадаифа от широки не повече от метър сокаци и задънени улички. Името на този "град в града" на кабилски език означава крепост и ще го срещнете в доста места в Северна Африка. Но отбелязано от ЮНЕСКО е само алжирското.

Разделението на горен и долен град е било не само географско, а и религиозно. В едната част са живеели мюсюлмани, а в другата юдеи. Специални каменни знаци показват къде е забранено за друговерци. Ръката на Фатима и чалма – само за хора на пророка Мохамед. Змия и ръка – единствено за четящи Талмуда. Съвместното съжителство обаче е дало невидимо отражение в детайлите – върху фантастичните резбовани врати мирно съжителстват полумесеци и звезди на Давид.

А графитите са на всяка стена. Но те нямат нищо общо с грозноватите драсканици у нас. Образи на алжирски футболни звезди (тази игра и тук е религия), на местни герои, на политици… изпълнени с вещина и ярки краски. До тях са руините на джамия от XVII век, зад нея, извисявайки две минарета е джамията Кетчаоуа, построена през 1794 година, наблизо са мюсюлманските храмове Ел Джедид с яйцевидните си куполи и Ел Кабир, най-старата джамия, издигната от династията на Алморавидите.

Нашият гид ни качи на покривната тераса в къщата на свои приятели, за да чуем по залез молитвите на имамите, които долитат като божествен хор.


Първото, което прави впечатление в Казбата е усещането за притиснатост. Тук няма площадчета и дори малко по-широки улици, нито една тревичка, да не говорим за дърво. Единствената зеленинка е в саксии. Ако товарно магаре инатливо спре, трудно може да бъде заобиколено. Последното земетресение е оставило грозни рани. Уж старите къщи имат система против гнева на земните пластове – специално поставени дървени пръти, които подпират еркерите и намаляват разтърсването, но очевидно някои не са устояли.

Така между два красиви дома, зее руина. Но и в нея има някаква непонятна красота. Прозорците са малки и приличат повече на бойници, каменните арки обрамчват уличките, отвсякъде се вее цветно пране, магазинчетата са извадили стоката на калдъръма, върху парче вестник амбулантен търговец предлага дреболии, котките сякаш извират отвсякъде, но тук са глезанки на почит.

Истинският живот на Казбата е под открито небе – всяка от къщите има плосък покрив, на който в душните вечери се събира цялото семейство, играят деца,  подвикват на съседите.

Французите са "скрили" Казбата зад сгради, извадени сякаш от 16-и квартал на Париж. Те обаче също са пренаселени, обкичени с климатици, найлонови торбички, закачени по прозорците и балкони, които а-ха да паднат. Те също са живописни по някакъв причудлив начин.

Но ако искате да видите класически богаташки дом от стари времена, мястото е дворецът на Мустафа паша. Той управлявал град Алжир от 1798 до 1805 година, а дома си построил като семейна резиденция през 1798-а. Това не е единственият палат в Казбата. Можете да видите още Дар Азиза, Дар Хасан Паша и Двореца на божествата. Кройката е една и съща – вътрешен двор, обрамчен с тераси, с ромонящ и разхлаждащ фонтан.


По стените често се среща рисунка или барелеф на Хамса – ръката на Фатима, което според легендата пази от зли очи и черна магия. Историята е свързана с дъщерята на пророка Мохамед. Мъжът ѝ решил да си вземе втора съпруга. Когато ѝ го съобщил, тя готвела обяда и ужасена от новината изпуснала лъжицата в гозбата. Дълбоко разстроена, без да обръща внимание на болката, продължила да разбърква ястието с ръка. Мъжът, като видял душевното състояние на половинката си, се отказал от намерението си. От този ден ръката на Фатима се смята за символ, който предпазва от неприятности и беди.

Наричат Казбата "сърцето на Алжир", но същевременно кварталът се смята за опасен. Потенциално място за заселване на криминални типове и терористи. Въпреки това изглежда спокоен и приветлив на слънчева светлина.

А ако по залез имате късмета да улучите гид като нашия, можете да наблюдавате от покривната тераса как слънцето отива да спи, потъвайки в морето, да съзрете покрива на колежа, където е учил Албер Камю и да чуете хора на имамите. После да присъствате на неформален концерт на мандол – както вече казах плоска и по-голяма версия на мандолината. А репертоарът бе повече от разнообразен – от местни напеви, през "Белла, чао" чак до северноафриканска версия на "Катюша".


Снимки и видео: Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Светослав Георгиев

Доц. Светослав Георгиев: Животът ни като цивилизация зависи от геологията

Геологическият институт е създаден с указ от 11 февруари 1947 г., с който Българската академия на науките и изкуствата е преобразувана в Българска академия на науките. Той е един от първите институти, сформирани с помощта на материалната база и личния състав на Геологическия и Минерало-петрографския отдел на Природонаучния музей. Пръв научен..

публикувано на 19.04.24 в 10:00
Проф. Веселин Дафов

В търсене на идеите и хората, които променят света

Първи пилотен Национален фестивал "Идеите, които променят света" организира Националният университетски център за творчество и иновации (НУЦТИ) към Софийския университет. Поканени за участие са деца и ученици от предучилищна възраст до последния гимназиален клас. Своите идеи за решаване на реални проблеми или оригинален поглед върху най-важните..

публикувано на 19.04.24 в 09:35

Бившият премиер на Киргизстан Джоомарт Оторбаев: Ние сме в Топ 3 по бърз и евтин интернет

Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се въведе постоянен контрол на цените на въглищата за населението, за да не се допусне манипулиране на пазарите. Женен е и има пет деца. Основател и издател на седмичника "The Times of Central Asia"...

публикувано на 18.04.24 в 16:20
д-р Джина Дундова-Панчева

Пролетно турне на д-р Джина Дундова-Панчева

На планетата живеят около 400 000 растения, но някои от тях са застрашени от изчезване и е необходимо да се научим да ги пазим, защото всичко на нашата Земя е взаимно свързано и всяко живо същество – потребно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова-Панчева.  "Цветята имат различна продължителност на живот, някои живеят само..

публикувано на 18.04.24 в 15:41

О Бозе почившият патриарх Неофит

Преди отбелязването на 40-дни от кончината на патриарх Неофит Български и няколко дни след вандалското посегателство върху гроба му обръщаме внимание върху личността и делото на главата на БПЦ. Слушаме спомени от първа ръка на хора, познавали го добре. Отбелязваме високата музикална дарба   на патриарха и умението му да налага спокойствие в понякога..

публикувано на 18.04.24 в 10:25