Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Константин Хаджииванов за енергията на бъдещето

Снимка: eplus.bas.bg

Как да бъдат намалени емисиите от въглероден диоксид в атмосферата, предизвикващи парников ефект и драматични промени в климата? Отговорът на този фундаментален въпрос, от който зависи бъдещето на планетата, вълнува учените от цял свят. У нас, представители на близо двайсет организации от научните, образователните и обществените среди вече обединиха усилията си, за да потърсят решения чрез Националната научна програма "Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)

акад. Константин ХаджиивановНамаляването на парниковия газ в атмосферата може да се постигне чрез преминаването на горива с нулеви емисии. За съжаление обаче използването изключително на отоплителни суровини, които не отделят въглеродни диоксиди, не може да стане за кратко време, смята акад. Константин Хаджииванов, координатор на Националната програма.

В момента учени от Българската академия на науките разработват методи за улавяне на въглеродния диоксид и частичното му оползотворяване. Дори и половината количество да влезе в употреба, това ще бъде добро икономическо решение, коментира химикът.

Според него, един от успешните методи за улавяне на парниковия газ е чрез използването на мембрани за сепарирането му. По този начин той ще бъде съхранен, за да не отива в атмосферата. Други авангардни, по думите на акад. Константин Хаджииванов, похвати са разбиването на газа чрез плазма и използването на някои растения като водораслите, които благодарение на фотосинтезата поглъщат в ускорени темпове въглеродния двуокис.

Съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия е друг голям раздел в Националната програма. Въпросът е как енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като слънчева светлина, вятър и др. да се съхрани – казва акад. Константин Хаджииванов. – Ние работим върху батерии от нов тип, разработваме също така електромобили и превозни средства, които се движат с водород. Сред тях най-важни са хибридните, съчетаващи и двата източника на енергия, защото ако се изхаби батерията, веднага може да се превключи на водород и така мобилността да бъде подсигурена. Хибриден тролейбус, захранван с електричество и водород – енергията на бъдещето, ще вози пътници по столичните булеварди, прогнозира акад. Константин Хаджииванов.

Снимка – ЕПЛЮС и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35