Как да бъдат намалени емисиите от въглероден диоксид в атмосферата, предизвикващи парников ефект и драматични промени в климата? Отговорът на този фундаментален въпрос, от който зависи бъдещето на планетата, вълнува учените от цял свят. У нас, представители на близо двайсет организации от научните, образователните и обществените среди вече обединиха усилията си, за да потърсят решения чрез Националната научна програма "Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)
Намаляването на парниковия газ в атмосферата може да се постигне чрез преминаването на горива с нулеви емисии. За съжаление обаче използването изключително на отоплителни суровини, които не отделят въглеродни диоксиди, не може да стане за кратко време, смята акад. Константин Хаджииванов, координатор на Националната програма.
В момента учени от Българската академия на науките разработват методи за улавяне на въглеродния диоксид и частичното му оползотворяване. Дори и половината количество да влезе в употреба, това ще бъде добро икономическо решение, коментира химикът.
Според него, един от успешните методи за улавяне на парниковия газ е чрез използването на мембрани за сепарирането му. По този начин той ще бъде съхранен, за да не отива в атмосферата. Други авангардни, по думите на акад. Константин Хаджииванов, похвати са разбиването на газа чрез плазма и използването на някои растения като водораслите, които благодарение на фотосинтезата поглъщат в ускорени темпове въглеродния двуокис.
Съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия е друг голям раздел в Националната програма. Въпросът е как енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като слънчева светлина, вятър и др. да се съхрани – казва акад. Константин Хаджииванов. – Ние работим върху батерии от нов тип, разработваме също така електромобили и превозни средства, които се движат с водород. Сред тях най-важни са хибридните, съчетаващи и двата източника на енергия, защото ако се изхаби батерията, веднага може да се превключи на водород и така мобилността да бъде подсигурена. Хибриден тролейбус, захранван с електричество и водород – енергията на бъдещето, ще вози пътници по столичните булеварди, прогнозира акад. Константин Хаджииванов.
Снимка – ЕПЛЮС и личен архив
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg