Съвременните измерения на притчата за митаря и фарисея

Притчата за митаря и фарисея порицава един от основните грехове — гордостта, отлъчил от Божието войнство вдъхновителя на първородния грях, вожда на демоните – Деница. Смирението, тази забравена в наши дни добродетел, се предлага в евангелското четиво от Лука. Всеобщо признатият за онова време грешник – митарят, е посочен за носител на този дух от Спасителя. Христовото слово ни разкрива, че без покаяние не можем да получим Божията милост.

Митарят и фарисеят заедно влизат в Божия храм, но колко различни са молитвите им се вижда от текста. За да може човек да бъде праведен, той първо трябва да осъзнае своята греховност, защото смятайки, че е съвършен, той не ще търси пътища да се издигне по-високо по пътя на духовното извисяване. Дано този евангелски откъс ни послужи за размисъл. Като влизаме в храма и заставаме пред лицето на Бога, нека го правим с искрена вяра и благоговение, а не като фарисея – с убеденост за своята праведност и презиращ останалите.

Заедно с иконом Василий Шаган, потомък на бесарабски българи и свещеник във варненския храм "Св. Николай" разговаряме за съвременните измерения на притчата за митаря и фарисея.