Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Змейска" топонимия по българските земи

"Змейови къщи" – долмени в Сакар планина
Снимка: Любомир Цонев

Планетарното честване на китайския зелен дървен дракон някак си ни подсеща за нашите местни приказни чудовища, забравени в старите ни детски книжки. Змейове, лами и хали се спотайват дребни и безобидни за облъчените ни от крещящи образи и звуци сетива.

Било е време обаче, когато те са владеели въображението на хората, което ги е създало едновременно страшни и обаятелни, могъщи и неразгадаеми.

Змеят е особено привлекателен персонаж във фолклора, който изобилства със сюжети, свързани с неговите проявления, привички и намеса в живота на хората. Знаят се и местата, които обитава – най-вече пещери, планини и гори, много често водоеми.

Точно такива географски обекти са назовавани с имена, включващи наименованието на митичния змей. Змеево коляно, Змейова дупка, Змейов проход, Змейов кладенец, Змейов полог, Змейов камик… Загадъчни мегалитни долмени в Странджа са наречени Змейови къщи.

В предаването "За думите" Надежда Данчева, гл. ас. в Института за български език, разказва как представите на традиционния български човек за змея са се запечатали в имената на географски обекти.  

Чуйте повече в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Природно земеделие – епизод 2: Биологично и пермакултурно земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..

публикувано на 23.05.25 в 12:05

Проф. Светла Коева: Има разбиране, че хуманитарното знание е важно

В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..

публикувано на 23.05.25 в 09:58

Кръстът и огънят: равноапостолство

Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..

публикувано на 22.05.25 в 11:05
Проф. Цветалина Танкова

За сладостта и горчивината...

Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..

публикувано на 22.05.25 в 09:45

Училището за деца с нарушено зрение във Варна празнува 120-годишнина

Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи.  Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..

публикувано на 21.05.25 в 17:24